Възникване на уахабизмът
Уахабизмът е ултраконсервативно реформаторско движение в сунитския ислям от 18 в. и доминираща форма на исляма на Арабския полуостров, части от Африка и Западен Ирак.
За уахабизмът е характерен с омразата към друговерците и представлява изкривен светоглед, според който ислямът е изложен на опасности и заплахи от най-различно естество, и може да бъде обобщен с максимата: "Правата вяра означава да мразиш неверниците".
Ибн Абд Ал Уахаб е основателя на уахабизма е роден през 1703 г. (1115 г. от Хиджра) в градеца Ал Уейна, северно от днешната саудитска столица Ер Рияд, в семейство на богослови. Баща му и брат му били образовани хора, познавачи на традицията. Той научава Корана наизуст още на десет години.
Заедно с баща си той изучава ислямското право според ханбалитския мазхаб (най-суровата от четирите правни школи в сунитския ислям), тълкованията на Корана и хадисите, трудовете на големите правоведи. След като навършва пълнолетие, отива в Мека, за да извърши задължителното поклонение, а в Медина, за да се поклони на гроба на пророка. В този град той посещава видни учени и беседва с тях. След това посещава централноарабската област Неджд и обиколя цяла Арабия. По време на пътешествията си младият богоревнител има възможността да наблюдава "народния ислям". Той остава недоволен от онова, което вижда.
Според ислямската традиция, младият учен трябва да пътува, за да се учи от най-добрите наставници и авторитети в различни градове и страни. Така постъпва и Ибн Абд Ал Уахаб. Знае се, че е живял известно време в Дамаск. Бил е в Иран и Индия. Но решаващите си години изживява в Басра, център на ислямското образование и култура. Там той започнава да проповядва идеите си и написава Китаб Ал Таухид – прочутата "Книга за единобожието", Евангелието на новото движение. Налага да избяга от побеснелите тълпи, които не приемат суровото му учение за правилно.
През 1739 г. той пристинга в бедния град Неджд, в Арабската пустиня. Безславен край за всеки друг, за него – начало. В пустинята той издава знаменитата си прокламация за вселенски джихад срещу безверниците и идолопоклонците. Тази прокламация е повратна точка в историята на исляма.
Ще кажете, че за джихад се говори още в Корана и хадисите на пророка. Така е, и все пак в посланието от 1743 г. има нещо съвсем ново и оригинално. Джихадът на Ибн Абд Ал Уахаб е обявен за пръв път не на враговете на исляма, а на неговите привърженици, които го разбират погрешно. Този джихад е насочен и срещу самите вярващи.
Така се ражда уахабизмът - плод на безкрайна вяра в Бога и жестоко неверие в човека, на яростно иконоборство и непоклатима ортодоксия. За броени години новото теологично учение става популярно в пустинята; стотици, а впоследствие и хиляди мъже са готови да се бият за него – единственият критерий за идейна значимост, който важи в този първичен свят.
В Неджд религиозното става политическо и национално. През 18 в. Арабия е част от Османската империя, а арабите са разделени на безброй племена начело с враждуващи шейхове и емири, докато враговете – османските турци – господствали над цялата арабска земя. И както някога Мохамед обединил арабския свят срещу Византия, тъй и сега уахабизмът го мобилизирал срещу чуждото османско господство.
Големият обрат настъпва, когато Мохамед Ибн Сауд, емирът на Дирийа, предоставя закрилата си на непризнатия проповедник - Ибн Абд Ал Уахаб.
За Ибн Абд Ал Уахаб това означавал безопасност и шанс да установи катедрата си на едно място, да събира привърженици от цяла Арабия и да кове своята армия от тях. Така се създал религиозно-политическият център на уахабизма – в началото арабска, а после и световна идеология. Но за Саудовия род това било път към власт и величие, към държавничество от голям стил.
Религиозното учение на Ибн Абд Ал Уахаб откроило владетелите на Дирийа сред другите бедуински князчета и главатари на племена и кланове в Неджд, осигурявайки на потомците на Мохамед Ибн Сауд първенство спрямо останалите емири и шейхове, както и подкрепата на мюсюлманите от целия Арабски полуостров. Връзката на уахабизма и Саудитската държава трае вече повече от две столетия и по всичко личи, че тя е неразрушима. Съюзът бил затвърден още през 1744 г. чрез брака на сина на емира и дъщерята на Ибн Абд Ал Уахаб. Техните потомци владеят и до днес Саудитска Арабия, държавата на победилия уахабизъм.
Възникване на монархията - Саудитска Арабия
След Първата световна война (и разпадането на Османска империя) Саудитите се сдобиват с контрол над Хиджас и Арабския полуостров, а държавата се основава върху догмите на ал-Уахаб – спонсорирана от държавата, доминираща форма на исляма в мястото, в което той се е родил.
Първата световна война включва трансйордански племена, заедно с други племена от Хиджаз и Леванта, които се борят срещу Османската империя на страната на Великобритания и нейните съюзници. Въстанието серщу османците започват Хашемитите (Хюсеин бин Али - Шариф и Емир на Мека от 1908 до 1917 г), а не Саудитите (уахабити). То е подкрепено от Великобритания и нейните съюзници в Първата световна война, които използват арабските националисти (които искат независимост) с цел да продължат разширяването на войната срещу Германия и нейните съюзници.
През септември 1918 г. поддръжниците на арабското въстание в Дамаск декларират, че правителството е лоялно на "Емира на Мека". Хюсеин бин Али е обявен за "Крал на Арабите" от голяма част от религиозните лидери и другите първенци на Мека. И след като османския халифат се разпада, Хюсеин бин Али се обявява за халиф, „Крал на Хиджаз” и „Крал на всички араби” (malk bilad-al-Arab), Хашемитите е трябвало да получат Арабския полуостров, Хиджаз и Леванта.
Обаче Хюсеин бин Али е свален и изместен Судитите, с който Хашемитите вече имат религиозни различия (преди всичко доктрините на ал-Уахаб). Въпреки че британците подкрепят (и използват) Хюсеин бин Али от началото на арабското въстание, те решават да не помогнат на Хюсеин бин Али да отблъсне атаките на Саудитите, които в крайна сметка завладяват ключовите градове Мека, Медина и Джеда.
Хашемитите на Хюсеин бин Али остават изиграни от Великите сили, за сметка на Судитите (Уахабисти), благодарение на силното еврейско лоби във Великобритания и Франция. Надеждата за Арабия, управлявана от Хашемитите умира, въпреки че Хюсеин бин Али продължава да се титулува „Халиф” дори и в изгнание.
Като резултат от Първата световна война арабите се оказват свободни от вековното османско управление, но вместо него попадат под колониалното управление на Франция и Обединеното кралство (независимо от обещанията на британците по време на войната, че това няма да се случи). Веднага след войната, Великобритания откъсва Транс-Йордания от Палестина и така поставя основите на днешното кралство Йордания. А още в края на 19 в. британците взимат под своя закрила малкото емирство Кувейт, което след Първата световна война обявяват за независима държава.
Парижката мирна конференция взима решения със сериозни последици: тъкмо тя създава двете държави Сирия и Ирак. С мандат от Обществото на народите през 1922 година е потвърдено раждането и на трета държава - Ливан. Пак с мандат на Обществото на народите (ОН) през същата 1922 година е решено да се изгради „национално отечество за еврейския народ” - именно това е зародишът на бъдещ Израел.
Франция поема контрола върху Сирия и Ливан, а Великобритания – над Кувейт, Палестина, Йордания и Ирак. Арабския полуосторв е даден на Мохамед Ибн Сауд, емирът на Дирийа става крал на Саудитска Арабия.
Синовете на Хюсеин бин Али (хашемитите) са направени крале на Транс-Йордания (по-късно Йордания), Сирия и Ирак. Обаче животът на монархията в Сирия е кратък, т.е. за Хашемитите остава само Йордания и новоустановената държава Ирак до 1958 г. (след държавен преврат, Ирак престава да бъде монархия и се превръща в република). Саудитите се оказват истинският победител след разпада на Османската империя, тъй като те са инсталирани на власт в едно силно кралство, което съществува и до днес и не показва и най-бегли признаци на отслабване.
Бавната деградация и поляризация на ислямските общества е нещо, което започва да се случва едва през последните 100 години (след като ръстът на уахабизма си свършва работата като бавнодействащ вирус с дълъг инкубационен период). Едва през последните 10-15 години влиянието на уахабитските доктрини се превръща във важен международен въпрос.
Интернационалния уахабизъм
Саудитска Арабия разпространява своята уахабизъм и в чужбина. Сперед американски източници Саудитска Арабия е инвстира, през последния четвърт век, най-малко 87 милиарда долара в религиозна пропаганда. Парите отиват за изграждане на джамии и други религиозни институции. С тези пари се обучават имами, финансират се издателства и се печатат уахабитски книги.
Голяма част от тези пари се вливат в икономически слаби, но гъсто населени ислямски държави в Южна и Югоизточна Азия - Пакистан, Индонезия, Филипините, Малайзия. Уахабизмът се пропагандира и в части от Африка. За много от живеещите там хора саудитските институции са единствената възможност за училищно обучение. Там те се учат да четат и пишат, като същевременно изучават и идеологията на уахабизма. На Запад също съществуват финансирани от Саудитска Арабия институции.
През есента на 2014 година американският вицепрезидент Джо Байдън разкритикува остро някои от съюзниците на САЩ в борбата срещу ИД. Той назова конкретно Турция, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. "Те бяха твърдо решени да свалят Асад и да водят сунитско-шиитска война. И затова заляха със стотици милиони долари и хиляди тонове оръжия всеки, който искаше да се бори срещу Асад. Така те финансираха и хора от Ал Нусра и Ал Кайда, както и екстремистки елементи от всички части на света", заяви Байдън.
Под пряко и косвено уахабистко влияние са създадени много от действащите в света терористични групи и организации на радикалния ислям: Братята-мюсюлмани в Египет, Джамаат-и-Ислами и Таблиги-Джамаат в Пакистан, Индия, Бангладеш, движението Талибан в Афганистан и Пакистан, Хизб-ул-Тахрир в Централна Азия и Русия и много други. Някои от тях имат свои поделения на Балканите и в Европа. Идеите на уахабизма вдъхновяват и световната терористична организация Ал Кайда, водена от Осама бин Ладен – уахабист от известен саудитски род.
След падането на комунизма през 1989 г. и рухването на Югославия в началото на 90-те уахабистите се внедряват в балканския обществен процес и стават един от водещите му фактори. На Балканите уахабистите се сблъскват с мюсюлмански народи и етнически малцинства (в Босна, България, Албания, Косово, Македония и т.н.), изповядващи традиционен сунитски ислям според умерената ханифитска правна школа. В повечето балкански страни уахабизмът не бе познат до края на 80-те години на миналия век.
През последните 20 години уахабистката пропаганда в явен или прикрит вид спечели значителни успехи сред мюсюлманските общности в цял свят. Мнозина свързват тези успехи с щедрата финансова помощ, която уахабистите предоставяха на мюсюлманското население, особено на безработната младеж, пренебрегната от промените и опропастена от тях.
Уахабистката стратегия включва работа в няколко насоки едновременно:
- обучаване на деца и младежи в Саудитска Арабия;
- разпространяване на уахабистка литература на местните езици;
- активно финансиране на местните общности със средства на саудитски и други уахабистки фондации;
- откриване на местни учебни заведения;
- ускорено обучаване на кадри под ръководството на преподаватели-араби и проповедници от чужбина.
Устоите на някога традиционни мюсюлмански общности се обезценяват и се създава среда, благоприятна за уахабизма, особено сред мласото мюсюланско население. Младежите са главната целева група, с която работят уахабистите.
Хиляди доброволци от Саудитска Арабия, Ирак, Йордания, Бахрейн и много други страни, дори от далечните Афганистан и Индия, се стичат на Балкансканите, за да се бият на страната на босненските мюсюлмани. Значителна част от тях са фанатични уахабисти, изпозващи югославската гражданска война за разпалване на световния джихад срещу неверниците.
По същия сценарий се развиват събитията и в Чечения, с изключение на това, че уахабистките доброволци там играят още по-значителна роля, отколкото в Босна. Опити за уахабистки въстания, осуетени от руските федерални сили, има през 1999 г. в Дагестан. Лагери за подготовка на уахабистки бойци са разкрити в Грузия и други кавказки страни.
Истински взрив на уахабисткото влияние, подхранван както винаги от арабски финансови и идеологически източници, се наблюдава и днес в Косово, Македония, България и Албания.
След 2002 г. в Косово са построени повече от 400 нови джамии, финансирани със саудитски, уахабистки пари. Както и навсякъде, така и тук уахабистките проповедници искат да създадат "земя на чистия ислям”.
В България вървим по абсолютно същия път, както и другите балкански страни. Докато държавата и обществото си затварят очите за ставащото в Родопите и другите смесени райони, ще продължаваме да се приближаваме стъпка по стъпка към бъдещ конфликт, приготвен ни от последователите на Ибн Абд Ал Уахаб. Не е за пренебрегване факта, че България има най-много на брой джамии, на глава на населнието в Европа.
Уахабизъм, консерватизъм и екстремизъм
Общото между различните салафитски групи е вдъхновението и подкрепата от уахабитите - пуританския клон на сунизма в Саудитска Арабия. Не всички саудитци са уахабити и не всички салафити са уахабити, но всички уахабити са салафити. А много араби, особено които са извън рядко населения Залив, подозират уахабитите, че се опитват да превземат бъдещето, като помагат и насърчават новополитизираните салафити в региона, а извън него.
Салафитите отиват още по-далеч в ограничаването на политическия и личния живот от по-големите и по-съвременни ислямистки партии, които спечелиха изборна победа в Египет, Тунис и Мароко. Салафитите и уахабитите задълбочават разделението между сунити и шиити и предизвикват шиитския полумесец - термин, измислен от йорданския крал Абдула през 2004 г. по време на иракската война, за да опише влиянието от шиитски Иран до съюзниците му в Ирак, Сирия и Ливан. В всички салафити са крайни и най-антизападни от всички ислямистки фракции и партии.
Въпреки това, Вашингтон продължава да подкрепя автократичните монархии в Залива като Саудитска Арабия и да толерира мъглявите им обещания за реформа, като дори обещава, че САЩ може да ги защити. Има нещо ужасно погрешно в позиция на Америка в района да се обвързва с родното място и бастиона на салафизма и изкривената му представа за нов ред.
Крайно консервативна форма на исляма - уахабизъм е наложена в страни като Саудитска Арабия и Катар. В Саудитска Арабия са забранени всякакви немюсюлмански религиозни храмове, а наказанието за проповеди е смърт. В Катар едва през 2008г. позволиха да се построят такива, но без религиозни символи и без служения. Дискриминацията спрямо немюсюллманите е огромна, както в юридическо, така и в политическо отношение.
В Саудитска Арабия има ограничения дори за мюсюлманите-шиити и техните празници, а преди няколко месеца там бяха арестувани 41 души от религиозната полиция (да, точно така, имат религиозна полиция!), защото празнували Коледа. Правата на жените и в двете страни са силно ограничени - полигамията е разрешена, но пък полиандрията е строго забранена. Жените са задължени да носят абая, която ги покрива почти изцяло, с изключение на очите, при това температурите са често над 45 градуса. В Саудитска Арабия жените нямат право да си изкарат шофьорска книжка, не могат на практика да ползват градския транспорт, а има и случаи, в които изнасилени жени се наказват с удари с камшик, за това че са се оплакали в медиите, или че са се разхождали без придружител.
Показанията на жените в съда (така е и в Катар) се броят колкото "половин" показание, дадено от мъж, което е проблем, защото жената не може да докаже, че е била насилена. Ако един мъж изрече три пъти талак (развод) на жена си, то това се счита за развод и не са необходими никакви следващи юридически действия. Жената пък от своя страна не може да се разведе по никакъв начин без да получи съгласието на мъжа.
Едва през 2012 г. на Олимпийските игри в Лондон, Катар и Саудитска арабия благоволиха да пратят жени да се състезават в мероприятието, тупайки се в гърдите за това колко са напредничави. Едва 2012 г.! Заедно с Бруней бяха единствените, които упорито отказваха да го направят. Често момичетата биват кастрирани с бръснарско ножче, за да не изпитват удоволствие от оргазма, с цел да "предпази" жената от изневери...
Пат Кондел прави градивна, политически некоректна и рационална критика:
⏯Не пропускайте видеото: https://www.youtube.com/watch?v=cxlO7DLC6p8
Дахер Дахер:
"Ако погледнем чисто исторически как бе създадена Ислямска държава, то тя е наследник на групировката Ал Каида в Ирак, която се появява след нахлуването на САЩ в Ирак (винаги съм се чудил как Ал Каида винаги се появява там, където и САЩ: Ал Каида никога не е имала клонове в Либия, Ирак и Сирия преди инвазиите там). Сами разбирате притеснението на САЩ за опасността след падането на сунитския диктатор Саддам Хюсеин в Ирак, където мнозинството са шиити, да не попадне под влиянието на шиитски Иран. Голямата цел бе убийството на аятолах Мухаммад Бакр ал-Хаким (фаворит за властта в Ирак) и след като това бе постигнато Ал Каида в Ирак изчезна. Така ще бъде и с Ислямска държава. Докато големите акули от Ал Халидж (Персийския залив) не си постигнат целите в този регион, Ислямска държава ще съществува. ...
... Погледнете иделогията на Ислямска държава е пълно копие на законите, наложени в Саудитска Арабия: пребивания с камъни, ампутиране на крака и ръце, обезглавявания. Шериат (шариат). Уахабизъм. Салафизъм. Все Ислямска държаваеологии, чиято родина е Саудитска Арабия и когато те излязат извън рамките на страната им, ще се получат групировки като Ислямска държава или Боко Харам. Ислямска държава не само свързва Саудитска Арабия с Турция, но тя спира сухоземната връзка между шиитските Ирак и Иран със Сирия. Забележете как всички нейни противници съвпадат с политическите врагове на Турция, Катар и Саудитска Арабия. През 2014 министърът на вътрешните работи на Тунис призна, че има над 8000 тунизийци в Сирия. ОСЕМ хиляди, а напомням, че Тунис е най-малката северноафриканска държава. Представете си колко има от страни като Алжир, Египет или Мароко. ...
... Колко са бежанските лагери в най-богатите арабски страни като Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, Бахрейн, ОАЕ? НУЛА! Страните, които дружно финансират същите тези радикални групировки, заради които хората в Сирия бягат панически, най-лицемерно обвиняват Европа в расизъм!Не Сирия строи джамии в Европа и не Сирия е източникът на този салафизъм и уахабизъм. Европа е зависима от ресурсите на Саудитска Арабия и Катар и от това страда. Норвегия – страна, която има природни ресурси, отдавна е теглила една майна на Саудитска Арабия и им е забранила да строят джамии със саудитски капитали. Външният им министър тогава каза, че толерантността не може да е едностранна и когато Саудитска Арабия стане толерантна (в кралството на Сауд например християнството е забранено, а проявите могат да бъдат наказани със смърт), тогава може да има диалог."
ООН следи за спазване на Човешките права, но не признава, че има ДВОЕН СТАНДАРТ при тяхното прилагане, явно ПРАВАТА НА ЧОВЕКА са различни, зависи за коя държава се отнасят.
"Избирането на Саудитска Арабия като защитник на правата на жените (постоянен член на Комитета за статута на жените към ООН) е като да направиш подпалвач шеф на пожарната в града. Това е абсурдно".
В Саудитска Арабия общоприетите ПРАВА НА ЧОВЕКА липсват, може би затова тя е новия член на Комитета за правата на човека при ООН или това е така, защото Саудитска Арабия е най-големият икономически и политически съюзник на САЩ, Великобритания и Израел в Близкия изток.
Източници:
История на религиите, Тотю Коев и Георги Бакалов
Ислямът, Симеон Евстатиев
Лекция на П. Павлович, История на религиите
http://koranbg.com/
Дахер Дахер
http://podmosta.bg/
http://lammothsblog.blogspot.bg/
http://religiology.org/religions/islam/fikh_schools
https://www.pravoslavie.bg/%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8/%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B5-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80/
http://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BC%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%BC%D1%8E%D1%81%D1%8E%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82/a-18968977
https://dariknews.bg/novini/sviat/sauditska-arabiia-harchi-milioni-za-obuchenie-po-isliam-v-cial-sviat-2035046
Тък може да намерите основните понятия: http://www.bg-istoria.com/2012/08/lekcii-po-istoria-na-religiite.html
Въпреки, че се управлява от брутални, садистични диктатори, прикрити зад монархистични чаршафи, това е "Демократичната държава", която ще бди за спазване на ПРАВАТА НА ЧОВЕКА в света.... лицемерието и двойните стандарти са толкова очевадни, че няма смисъл да добавям нищо.
ReplyDeleteВ уахабитските държави в Близкия изток, Африка и Азия дори днес жените не са равноправни на мъжете. Правата на жените и в уахабитските страни са силно ограничени - полигамията е разрешена, но пък полиандрията е строго забранена. Жените са задължени да носят абая, която ги покрива почти изцяло, с изключение на очите, при това температурите са често над 45 градуса. В Саудитска Арабия жените нямат равни права с мъжете, а има и случаи, в които изнасилени жени се наказват с удари с камшик, за това че са се оплакали в медиите, или че са се разхождали без придружител, а хомосексалистите се наказват със смърт. Никой официално не осъжда Саудитска Арабия, всички са вторачили поглед в джендър модата, въпреки това Саудитска Арабия я е новия член на Комитета за правата на човека при ООН. Понякога се чудя, наистина ли влиянието на медиите е толкова силно или хората масово оглупяват?
Въпреки, че се управлява от брутални, садистични диктатори, прикрити зад монархистични чаршафи, това е "Демократичната държава", която ще бди за спазване на ПРАВАТА НА ЧОВЕКА в света.... лицемерието и двойните стандарти са толкова очевадни, че няма смисъл да добавям нищо.
ReplyDeleteЦелта е да се породи хаос и страх, СТРАХ от ислямския тероризъм, страх, който ще се всее в сърцата на европейските граждани, СТРАХ, който ще прокуди християните от Близкия изток, страх, който ще накара европейците да се лишат от гражданските си права и свободи, СТРАХ, който ще улесни подслушването и следенето, СТРАХ, който ще ни раздели, ще насади омраза, ненавист и подозрителност. Този СТРАХ и хаос, ще позволят на плутокрацията по-лесно да ни контролира - всички нас. Защо тези ислямски терористи не атакуват най-големия си враг в региона - Израел, а атакуват най-светска държава в Близкия изток? Защо тези джихадисти избиват шиити, кюрди, арменци, бедуини, палестинци, черкези и най-вече християни, но не посягат над сунитите в Катар, Бахрейн, Саудитска Арабия, Кувейт и Турция? Защо тези терористи не атакуват Израел, а Сирия, нали се бият за вярата, нали не се страхуват за живота си?
ReplyDelete"Ислямска държава” не се различаваше по нищо от Саудитска Арабия по отношение на идеология. Та нали и двете страни споделят една и съща такава – доктрините на уахабиза и салафизма, чиито източници са на арабския полуостров. Разрушаване на църкви, налагане на джизя на неверниците, убийства на шиити, забрана на жените да карат автомобили, религиозна полиция, пребивания с камъни, публични екзекуции. По какво се различава Саудитска Арабия от ИДИЛ? В рапортите на „Амнести Интернешънъл“ се посочва, че Саудитска Арабия е извършила два пъти повече обезглавявания от „Ислямска държава”. Дори знамената на Ал-Нусра и подобните в Сирия са същите като на кралството, само че са черни. Днес всички европейски и американски лидери хвърлят цялата вина за всички атентати върху „Ислямска държава” боязливо, надявайки се никой да не забележи връзките ѝ с богаташите на Арабския полуостров.
Проблемът не е Сирия и сирийците. Проблемът е идеологията. Не е само Ислямска държава. Боко Харам действа в Нигерия и съседните държави, Ал Шабаб в Сомалия, Ансар ал-Шариа в Тунис и Либия и т.н. За тях вина няма Сирия, а Саудитска Арабия и Катар. Това са страните, които имат глобални амбиции, ала единственото, което могат да предложат, е петрол и ултраконсервативен ислямизъм. Те обаче могат да яхнат и да убедят всички мюсюлмани, че те са техни покровители. Ако САЩ иска да им изцока петрола, а после, като свърши, да им бие шута (надявам се да е много силен и да ги прати възможно най-далеч) и да се насочи към Иран, аз им казвам браво. Обаче защо да става за сметка на Сирия и сирийския народ, пренесен в жертва на кръвожадните и ултранетолерантни бели фусти с дълги бради?
Робин Райт, в. Ню Йорк таймс
ReplyDeleteТази пролет пътувах в люлката на арабските въстания - запуснат уличен ъгъл в Сиди Бузид, Тунис, където уличен продавач, залял се с разредител за боя, драсна клечката през декември 2010 г., която запали целия Близък изток. “Имаме много повече свободи, но много по-малко работни места”, оплака се уличен продавач на плодове на същия площад. Друг отбеляза, че Мохамед Буазизи - продавачът, който се самозапали - го е направил не защото искал да гласува в демократични избори, а защото тормозът от страна на местни служители го е лишил от препитание.
С разотиването на уличните търговци свършиха молитвите в бялата джамия от другата страна на улицата. Сред вярващите има салафити, ултраконсервативни сунити, които се стремят да дефинират новия ред според религиозни традиции от 7-и век вместо според земната реалност.
В продължение на години много салафити (салаф значи предшественик) са избягвали политиката и са подкрепяли автократи, стига да са мюсюлмани. През последните осем месеца обаче групи от вярващи в целия Близък изток прераснаха във влиятелни салафитски движения, които се възползват от разочарованието и безредието, характерни за преходите.
...
В Тунис салафитите през май създадоха партията Фронт за реформи и поведоха протестите, в това число в Сиди Бузид… Салафитите в Египет излязоха от сянката миналата година, набързо формираха партии и през януари спечелиха 25 процента от местата в парламента. Преди тях бяха само “Мюсюлмански братя”, които са създадени преди 84 години.
Салафитите са с все по-голямо влияние в сирийския бунт. Те имат партии или фракции в Алжир, Бахрейн, Кувейт, Либия, Йемен и сред палестинците. Те са само една част от бързо разрастващия се ислямски спектър. Разнообразието от ислямисти в началото на 21 век напомня за многото разновидности на социализма през 20-и век. Сега, както и тогава, някои ислямисти са по-опасни за западните интереси и ценности от други. Салафитите гледат с най-голяма антипатия на мнозинствата и правата на жените.
Общото между различните салафитски групи е вдъхновението и подкрепата от уахабитите - пуритански клон на сунизма от Саудитска Арабия. Не всички саудитци са уахабити. И не всички салафити са уахабити. Но всички уахабити по принцип са салафити. А много араби, особено които са извън рядко населения Залив, подозират уахабитите, че се опитват да превземат бъдещето, като помагат и насърчават новополитизираните салафити в района, както направиха преди 30 години чрез финансиране на медресета в Южна Азия, от които дойдоха афганистанските талибани.
Салафитите отиват още по-далеч в ограничаването на политическия и личния живот от по-големите и по-съвременни ислямистки партии, които спечелиха изборна победа в Египет, Тунис и Мароко от октомври насам. За повечето араби лозунгът е справедливост, както икономическа, така и политическа. За салафитите той включва също добродетел, която е неумолима и законнa.
…
Салафитите задълбочават разделението между сунити и шиити и предизвикват шиитския полумесец - термин, измислен от йорданския крал Абдула през 2004 г. по време на иракската война, за да опише влиянието от шиитски Иран до съюзниците му в Ирак, Сирия и Ливан. … Техните цели са най-антизападни от всички ислямистки партии…
... Въпреки това Вашингтон продължава да подкрепя автократичните монархии в Залива като Саудитска Арабия и да толерира мъглявите им обещания за реформа, като дори обещава, че САЩ може да ги защити.
Външната политика трябва да нюансирана, независимо дали заради нужда от петрол или заради противопоставяне на заплахите от Иран. Има обаче нещо ужасно погрешно бъдещата позиция на Америка в района да се обвързва с родното място и бастиона на салафизма и изкривената му представа за нов ред.
БТА
Саудитска принцеса разказа, че деца сираци от България, Румъния, Бангладеш, Шри Ланка, Филипините, Джибути, Сомалия и Нигерия са били „купени” и наети за сексуални робини в Саудитска Арабия, пише "Дейли Мирър", цитиран от "24 часа".
ReplyDeleteВ интервю за френския вестник „Льо Монд” принцеса Амира Бин Ейдейн Бин Нейеф сподели, че робството в Саудитска Арабия е под различни форми, но е държано в тайна и привилегировани са хора от кралската фамилия.
Принцеса Амира е бивша съпруга на саудитския принц Ал-Уалид бин Талал, който наскоро беше арестуван в рамките на антикорупционна акция.
Руски онлайн портал цитира интервюто на принцесата и пише, че град Джеда се е превърнал в пазар за робини, където се използват непълнолетни момичета за секс партита, включващи злоупотреба с наркотици и алкохол. "Децата стават собственост на онези, които ги купуват, и нямат право да си тръгнат сами без разрешение. Дори и азиатските прислужници, които идват да работят тук, често се превръщат в робини. Младите момичета са разделени на по-малки групи и експлоатирани за неморални действия."
Д-р Абуаси: Саудитска Арабия е по-голям спонсор на тероризма от Катар.Трета част.
ReplyDeleteНали смяташе Китай за по-голям враг за американската икономика.
Да, а президентът на Китай отиде в САЩ и не видяхме да има проблем. Напротив, Тръмп има повече проблеми с Европа, повече отколкото с Китай, след като отиде и им каза, че европейците трябва да плащат. „Както Саудитска Арабия плати, трябва да платите и вие”. Изтеглянето му от споразумението за климата е подигравка с европейските ръководители и с всички ангажименти на САЩ спрямо ЕС и света.
Тръмп иска да въвлича съюзниците във войни, от които няма нужда, да ги въвлича в авантюри, за които ги кара да плащат. Виждаме, че тероризмът не заплашва САЩ толкова, колкото заплашва Европа. Заради политиката в Ирак и в Близкия изток, и в Сирия, разбира се. Не знам някой от европейските ръководители да възразява.
Д-р Абуаси: Саудитска Арабия е по-голям спонсор на тероризма от Катар.
ReplyDeleteНека да започнем с това, че по време на предизборната си кампания Тръмп говореше много срещу подкрепата за тероризма от страна на Саудитска Арабия. Но когато дойде на власт в САЩ, започна да прави бизнес, а не да води политика. При своята визита той заяви, че богатите държави в Персийския залив, в които САЩ имат бази, не могат да бъдат защитавани безплатно, че войните, които се водят заради тях, струват пари. Преди Тръмп да пристигне в Близкия изток, за САЩ заминаха емирът на Катар и истинският крал на Саудитска Арабия – престолонаследникът Мохамед бин Салман. Последният заяви пред Тръмп, че трябва да се разберат с политическо споразумение. Но американският президент му каза, че 30% от приходите от петрол на Саудитска Арабия трябва да отидат в САЩ, независимо каква политика води Америка. Саудитците нямаха друг избор, защото тези пари могат да се вземат и чрез Закона за атаката от 11 септември, одобрен от Конгреса.
В Близкия изток Тръмп имаше срещи на три нива – първата му среща беше със саудитците, от които искаше пари. Втората му среща беше с емирите и шефовете на Персийския залив. Тогава той поиска от Бахрейн, Катар, Кувейт, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия да съберат 1,5 трилион долара за защита. Видяхме, че Саудитска Арабия даде 500 милиарда долара, като 355 милиарда от тях отиват за оръжия, които саудитците нямат капацитет да използват. Освен това, Саудитска Арабия трябва да инвестира и 55 милиарда долара в инфраструктурата на САЩ, а дори те самите нямат такава инфраструктура. Обединените арабски емирства също платиха част от своите задължения.
На емира на Катар цифрата му звучеше твърде голяма, особено след като се консултира със своите съюзници в Турция. Тогава отиде на среща при Тръмп, който извади досието на Катар в подкрепа на тероризма.
След което в Twitter американският президент заяви, че е трябвало да воюват срещу онези, които спонсорират тероризма, а държавите от Персийския залив са посочили Катар. А истината е, че Саудитска Арабия е по-голям спонсор на тероризма от Катар. Тя не е само спонсор на тероризма, а спонсор на идеологията на тероризма, център е на салафизма, на уахабизма. Но това не пречи на Тръмп. Напротив, заедно със саудитците създава най-големия център в света за борба срещу екстремистката идеология. Тази идеология е официална идеология на Саудитска Арабия. И не само, че създават този център, а центърът на този център е в Рияд, тоест в Саудитска Арабия. Така че може хората сами да преценят каква политика водят САЩ и колко са сериозни в борбата срещу тероризма и срещу идеологията, която произвежда тероризъм.
Емирът на Кувейт се провали. Той отиде в Саудитска Арабия като посредник между нея и Катар, там нищо не стана. Отиде в Обединените арабски емирства – не го послушаха, отиде в Катар – пак нищо не стана. Помнете ми думата, Тръмп ще ги извика, ще им вземе парите и ще ги сдобри.
Военната промишленост пострада при Обама – сделките за оръжие тогава бяха скромни. Знае се, че военно-промишления комплекс в САЩ подкрепя републиканците. А той, в крайна сметка, е републиканец. И много хора от републиканците, които са против него, ще бъдат принудени да мълчат: „Ето, виждате ли, за няколко дни допринесох с привличането на стотици милиарди за американската икономика. Де факто сумата, която той взе от Саудитска Арабия, се равнява на половината от стойността на войната в Ирак. САЩ наистина помага на тези хора, но Тръмп ще ограби когото може. Въпросът е какво щеше да се случи, ако тези пари, които се дават за оръжие, отиваха за образование, за университети, за здравеопазване или за развитие на Арабския свят. Според мен това е най-голямата борба с тероризма – младежите ще има какво да работят, бедността ще се намали, хората ще имат с какво да се лекуват. Ние говорим за толкова пари, че ако събереш външните дългове на най-бедните арабски държави, тази сума ще ги покрие.