Основни течения в ислямската религия

Често в общественото пространство срещаме термни, сързани с исляма, но не разбираме напълно тяхното занчения. Идеята ми е, на кратко да отговря на въпроса - кои са шиити, сунити, салфити, хариджитите и разбира се уахабити. Като за последните има препратка към "саудитския уахабизъм", като най-активното и агресивно течение през 21 век.    

Както всички знаем ислямът е монотеистична релиягия, Бог е един (Алах), а негов пророк на земята е Мохамед (нарична още Мухаммад и Мухаммед). Той е роден през 570 или 571 г. в гр. Мека в Хиджа. Произлиза от рода Бану Хашим на племето кораиш (или курейши), което управлява града. Към рода (клана) на Хашемитите принадлежат освен Мохамед, първият имам на шиизма Али ибн Аби Талиб, както и династията на Хашемитите, която съществуваща и днес.

Ислямът се основава на Корана – книга, смятана от мюсюлманите за буквално слово на Аллах, още и на преданието (Сунната), описващо учението и дейността на пророка Мохамед.

Ислямското право (Шариат) включва подробни предписания за почти всяка област на личния и обществения живот, като обхваща теми от банковото и военното дело до благотворителността и защитата на околната среда.

В ислям се оформят четири основни правни школи, които възникват през 8 - началото на 9 в. Всяка школа (мазхаб) се придържа към определени принципи при тълкуването на нормите на шариата:

1. Ханифити са представители на умеранта ислюмска правна школата, наречена на името на основателя си Абу-Ханифа. Привържениците й допускат по-голяма свобода при тълкуването на шариатските принципи на религиозен живот и правни норми, като условието е решенията да са насочени към добруването на общността. Ханифитите преобладават в Турция, Ирак, Афганистан, Пакистан, Индия.

2. Маликити - преобладават в африканските страни, по-специално в Северна Африка - Тунис, Мароко, Алжир. Привържениците смятат за валидно и съгласието (иджма) на религиозната община при тълкуването на правните норми, това съгласие според тях намира израз във възгледите на богословите (улама).

3. Шафиити - консервативна школа, имат широко присъствие в Египет, Судан, Йордания, Индонезия; частично разпространение имат в Сирия, Турция, Саудитска Арабия, Афганистан. Придържа се най-строго към Сунна и към съгласуването на всички обреди.

4. Ханбалити - консервативната школа, по възгледите си са близки до маликитите, като поставят акцент върху богословските тълкувания. Имат присъствие главно в Саудитска Арабия.

Халифът е духовния водач на мюсюлманите, смятан за управителят на мюслюманите без оглед от коя държава са, също така халифа е и политически водач на Хлаифата (Ислямска държава-империя).

Салафия (консервативно крило, не допускащи реформация) означава разбиране на религията такава, каквато са я проповядвали пророкът Мохамед и неговите сподвижници (сахабета). Салафитите имат за идеал патриархален, ранен период на исляма.

Хариджитите (първите реформатори в исляма) те вярват, че е допустимо неподчинението на халифа, ако последният не се придържа към шериата. Появява се през 7 в. в южната част на днешен Ирак, от тях водят началото на различни направелния, ерсеи, учения и направелния в исляма.

Разделението в исляма не само между различни религиозни школи (мазхабш), появяват се нови учения и ереси, които интерпретират религиозното учение по свои начини.

Двата основни клона в исляма са

сунитите и шиитите. 

Разколът започва, защото след смъртта на Мохамед (632 г.), той не посочва наследник, което води до огромно разделение в идеите за бъдещето на бързо растящата религия - кой да бъде първия праведен Халиф след Пророкът - Абу Бакр или братовчеда на Мохамед – Али ибн Аби Талиб.

I. Шиитите са около 15-20% от мюсюлманите в света. Шиизмът се оформя през 15 в. За шиитите Али ибн Аби Талиб (братовчед на Пророка и негов зет, женейки се за дъщеря му Фатима) е първият имам и първият законен наследник на Пророка. За разлика от другите клонове на исляма, шиитите смятат, че само Бог има право да избере представител, който да защитава исляма, Корана и шериата.

Ранните шиити често са били преследвани и до голяма степен са били опозиция на официалната власт. Мнозинството шиити днес принадлежат към общността Шиити на дванадесетте имама и обитават главно държавите Иран, Азербайджан, Ирак, Ливан, Саудитска Арабия, Бахрейн, Индия, Пакистан, Сирия и Йемен.

От своя стран шиитския ислям има разлини разклонения:

- "Традиционните" шиити, те са мнозинство в Иран, Ирак, Азербайджан, но живеят и във други държави. Те съставляват 36,3% от местното население и 38,6% от местните мюсюлмани в страните от Близкия изток. След смъртта на Али през 661 г., култът е пренесен върху неговия син Хасан, а след смъртта на Хасан – върху по-младия му брат Хюсеин. Мъченическата смърт на Хюсеин в Кербала (Ирак) през 680 г. прави този град свещен за шиитите. В Иран, където шиитството е държавна религия след Ислямската революция от 1979 г., се наблюдава широко навлизане на духовници в обществения живот, с подкрепата на политическия елит.

- Алевитите, наричани също алиани, ислямско течение представено в Турция, Близкия изток (Сирия и Ирак), Балканите и малки групи в северозападен Иран. Те не използват традиционната ритуалност на исляма, а почитат гробници на алевийски светци (тюрбета) с курбани, дарове, свещи, вино и ракия, музика и танци. Жените се смятат за равностойни с мъжете – участват задължително в ритуалите, не носят фередже и шалвари (поне до неотдавна).

- Алауити са религиозна общност, концентрирана в главно в Сирия. Алауитите в Сирия се сдобиват с политическа легитимация чрез бившия и настоящ президенти Хафез ал-Асад и сина му Башар ал-Асад. Те са едни от най-либералните и най-толерантни общности в исляма, много близки до алианите/алевитите.

II. Сунитите отхвърлят идеята за особената природа на Али ибн Аби Талиб и правото на потомците му. За сунитите Али е четвъртият и последен от праведните халифи, а не първи. Според сунитите законният наследник на Мохамед е Абу Бакр (неговия тъст, баща на една от съпругите му - Аиша) и първият правоверен халиф, докато за шиитите законният наследник е Али, а Абу Бакр е само узурпатор.

Те не признават възможността за посредничество между Аллах и хората след смъртта на пророка Мохамед. За сунитите особено важно е следването на суната (постъпките и изказванията) на Пророка, на спазването на традициите, на участието на общността в избора на своя глава халифа.

Суните също се делят на различни течения - от изповядващи умерен сунитски ислям според ханифитска правна школа, до крайно-консервативните уахабити, за които има отделен пост.

- Уахабизмът е ултраконсервативно реформаторско движение в сунитския ислям от 18 в. и доминираща форма на исляма на Арабския полуостров, части от Африка и Западен Ирак, за уахабизма може да прочете тук 🌎.

През последните 20 години уахабистката пропаганда в явен или прикрит вид спечели значителни успехи сред мюсюлманските общности в цял свят. Мнозина свързват тези успехи с щедрата финансова помощ, която уахабистите предоставяха на мюсюлманското население в цял сявт, включително и на Балканите.

В илямския свят уахабитите задълбочават разделението между сунити и шиити, тяхнта цел е налагнето на уахабизмът като доминираща идеология във всички мюсюлмански държави.

Ислямския тероризъм не е създаден от лидери или държави, той е динамичен и неуловим, защото е подчинен на идеология, това е идеологията на уахабитите.

Всички терористите (от мюсюлмански братя, Ал-кайда, Боко Харам, Ал-Шабаб, Ал-Шариа, ИДИЛ и техните поддръжници, както и още хиляди политчески и полувеонизирани организации) не са режим, племе, държава, всички те са подчинени на една идеология - това е крайно консервативната форма на исляма - уахабизъм.

Мнозина ще се изненадат, че уахабизъма и салафизъма са официално наложени в страни като Саудитска Арабия, Дубай, ОАЕ и Катар, които са най-верните съюзници на Великобритания, САЩ, Израел, Франция и Германия в Ислямския Свят. 

Крайно консервативна форма на исляма печели и нови територии - това са мюсюлманите в Западна Европа, Кавказките републики на РФ, Азия, Африка и Турция. За радикалнита идеологията няма държави, граници и континенти, тя не се спира с полиция, войни и разследвания, тя се размножава със среиозна финансова подкрепа и се храни от бедността, невежеството и неграмотността.