Писателят Николай Хайтов:
„През цялото време, докато играеше ролята си на опозиционен лидер и дисидент, Желев поддържаше необявени връзки с власт. Луканов също пазеше тези връзки в тайна. Той например скри от нашето семейство втората си необявена среща с Желев. А веднъж след като тръгна кампанията по въздигането на Желев за президент, аз му казах, че дъската, на която стъпват, е много гнила. Тогава Луканов отговори „Все пак Желев е за предпочитане, той е наш.“ И странно, същото заяви Желев. Веднага след избирането му за президент той каза по телевизията, че е и си остава марксист. Надявам се, че мнозина ще си спомнят за тази мигновена, но показателна Желюва изповед. Кандидатурата на Желев за президент бе вдигната внезапно след едно негово завръщане от Париж. Там бяха двамата с Луканов. За мене не беше изненада, че Желев е човек на властта и че цялото му дисидентство е една най-обикновена рутинна игра. Иначе как може да си обясните, че прочутата компилация на Желев за фашизма беше издадена от комсомолското издателство по личното писмено нареждане на Людмила Живкова? Последвалите след излизането на книгата уволнения, наказания и пр. бяха чиста маскировка. Инак как да си обясним, че след всичките тия скандали Желев неочаквано се появи в Окръжния народен съвет в Смолян и сключи контракт за написването на някакъв си научен труд? Взе си аванса и повече не стъпи в Смолян. Нито изпълни подписания договор, нито пък върна добрата сумичка. Мисля, че преписката по този договор се намира в архивите на ОНС. Ако не са я смотали. Докато Желев беше президент на България, у нас бяха положени основите на голямата разруха. Тогава минаха законите за обявяването на народната банка за „самостойна“ и бе открит пътят на банковия грабеж. Да не мислите, че той не е знаел какво се крои? Разузнаването беше в негови ръце, преди да го разруши. Защо не върна закона след като имаше това право? Защо не гъкна? Не излезе в печата, а си мълча като бълха в гащи. Та нали по негово време бе извършено второто родопско „потурчване“ с помощта на самото Президентство. Тогава се положиха предпоставките за обявяване на помаците за малцинство.”
Пропускане на първия исторически шанс за лустрация
Цялостен законопроект за декомунизация е предложен от СДС в последните месеци от съществуването на правителството на Филип Димитров през 1992 г. Срещу него се обявява тогавашният президент Желю Желев (СДС), с което доказва, че не дълбоко свързан с бившата Номенклатура и Николай Хайтов не говори неистини за него.
Проектът предвижда ограничения на заемане на ръководна длъжност в изпълнителната власт и в предприятията с над 30 процента държавно участие, в държавните медии и в организации на бюджетна издръжка за следните лица:
● кадрови служители и сътрудници на ДС;
● секретари на първични партийни организации на БКП;
● номенклатурни кадри от апарата на ЦК на БКП, ОФ, ДКМС и БЗНС;
● участници в т. нар. „възродителен процес“;
● преподавателите и учителите в АОНСУ, школите на ЦК на БКП и КПСС и в учебните заведения на КГБ.
Законопроектът не е приет и така е пропуснат един от историческите моменти за приложението на законодателство с такъв дух. Държавният глава Желев обяснява позицията си с думите: „Националното помирение и успехът в икономическата реформа са за мен истинската декомунизация“.
Въпросът за прилагането на лустрация става актуален след катастрофалното управление на БСП и кабинета Виденов, довело отново България до тежка икономическа криза. На власт идва мнозинството на Обединените демократични сили през 1997 г. Тогава коалиционният партньор на СДС Народен съюз внася в парламента законопроект за ограничения при заемане на ръководни длъжности в България. Вносителите се мотивират именно с препоръките на Резолюция 1996 на ПАСЕ.
Двата основни центъра на властта в лицето на премиерът Иван Костов и президента Петър Стоянов обаче не подкрепят идеята. „Не мисля, че законът ще има оздравителен ефект за българското общество. Ние вече сме седем години след 10 ноември. Не можем непрекъснато да се озъртаме назад и не може да се движим бързо напред, носейки като раница непрекъснато на гърба си сенките от миналото“, заявява Петър Стоянов. Иван Костов посочва, че проектът е закъснял – „един такъв закон ще засегне съвсем малък брой хора“. Историята днес показва, че и двамата са "допуснали" стратегическа грешка и СДС като политическа сила за втори път пропуска историческия шанс да проведе декомунизационната политика докрай, прилагайки лустрацията в България. Отварянето на досиетата след 2007 г. показа, че в периода 1997-2001 г. държавната политика не е обвързана с недопускането на сътрудници на ДС на ръководни постове. Това важи с пълна сила по отношение на МВР, специалните служби и дипломацията.
След скандала след обявяване на решението на комисията по досиетата за дипломатите с агентурно минало, за които се оказа, че близо 50 процента от тях са свързани с ДС и Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА, управляващите от ГЕРБ изразиха позиция за необходимост от промяна в Закона за дипломатическата служба. Една от тях е изискването кандидатите за дипломатическа служба ще трябва да попълват декларация, че са съгласни да бъдат проверявани за връзки с ДС и РУ-ГЩ.
Подобна процедура съществува от 2006 г. в закона за досиетата. Този вид проверка не може да се тълкува като лустрационна и има отношение към бъдещите кадрови назначения. Малко след разрастване на скандала от ДПС обявиха, че ако се пристъпи към пълна лустрация лидерът на движението Ахмед Доган е готов да напусне политиката. Нито една от останалите политически партии не реагира и не постави въпроса за приемането на цялостен закон за лустрацията.Не е ясно дали развитието на политическата битка за отзоваването на действащите дипломати-агенти няма да принуди управляващите да потърсят решение чрез частично въвеждане на лустрационни текстове в Закона за дипломатическата служба.
Ето защо "дясната и демократична" партия ГЕРБ не взе решение за изготвяне на закон подобен на този в Полша за пълна лустрация (наподобяващ проекто-закона на СДС от 1992г.):
1. Бойко Борисов - комунист, майор от УБО и син на полковник от МВР.
2. Цветан Цветанов СТАРШИНА от ДС! Син на шофьора и най-доверено лице на началника на ДС Григор Шопов.
3. Цецка Цачева – партийна секретарка на Окръжния народен съвет в Плевен.
4. Николай Младенов – комсомолски секретар, племенник на Пешо Танкиста и син на служител на ДС от високо засекретено ниво.
5. Сергей Игнатов - син на секретар на ОК на БКП Видин по идеологическите въпроси.
6. Росен Плевнелиев - платен първи секретар на общински комитет на ДКМС.
7. Симеон Дянков – комунистическо синче; стипендиант на фондация Людмила... още Живкова.
8. Нона Караджова - дъщера на завеждащ отдел в ЦК на БКП.
9. Лиляна Павлова - внучка на заместник завеждащ отдел в ЦК на БКП! Дядо и е бил рамо до рамо с Бай Тошо в Партизанският отряд „ Чавдар”!
10. Вежди Рашидов - удостоен лично от Илия Павлов със званието Главен Мултак на РБ.
11. Ивайло Московски - първа щатна работа в Мултигруп.
12. Веднага след президентските избори Бойко Борисов побърза да назначи за заместник кмет на София по финансите сина на генерал от ДС Николай Барбалов, а за нов правосъден министър Диана Ковачева дъщеря на завеждащ отдел в ЦК на БКП. А като капак на всичко същата госпожа Диана Ковачева е съпруга на настоящ лидер от БСП...
13. Дедо Аню Ангелов – Комунистически генерал ! Член на БКП от време ОНО ; и сега забележете – бил е делегат на комунистическата партия през 1990 година , когато БКП се преименува на БСП ! А тогава комунистите само за една вечер осъмнаха като „ Социалисти”!
14. Цацаров става председател на Районен съд в Асеновград на 30 годнин - много УСПЕШЕН съдя, работел цели 4 години. Не Ви ли прилича на историята на преуспелия Пеевски?? Много УСПЕШЕН внук на член на ЦК на БКП! Каква случайност!
15. Менда Стоянова –комунист, партиен секретар на звеното „Приходи от народното стопанство“ в Окръжния Народен Съвет в Пловдив.
16. Йорданка Фандъкова, член на БКП, от семейство на активни борци – антифашисти и антикапиталисти.
● секретари на първични партийни организации на БКП;
● номенклатурни кадри от апарата на ЦК на БКП, ОФ, ДКМС и БЗНС;
● участници в т. нар. „възродителен процес“;
● преподавателите и учителите в АОНСУ, школите на ЦК на БКП и КПСС и в учебните заведения на КГБ.
Законопроектът не е приет и така е пропуснат един от историческите моменти за приложението на законодателство с такъв дух. Държавният глава Желев обяснява позицията си с думите: „Националното помирение и успехът в икономическата реформа са за мен истинската декомунизация“.
Пропускане на втория исторически момент от СДС
Въпросът за прилагането на лустрация става актуален след катастрофалното управление на БСП и кабинета Виденов, довело отново България до тежка икономическа криза. На власт идва мнозинството на Обединените демократични сили през 1997 г. Тогава коалиционният партньор на СДС Народен съюз внася в парламента законопроект за ограничения при заемане на ръководни длъжности в България. Вносителите се мотивират именно с препоръките на Резолюция 1996 на ПАСЕ.
Двата основни центъра на властта в лицето на премиерът Иван Костов и президента Петър Стоянов обаче не подкрепят идеята. „Не мисля, че законът ще има оздравителен ефект за българското общество. Ние вече сме седем години след 10 ноември. Не можем непрекъснато да се озъртаме назад и не може да се движим бързо напред, носейки като раница непрекъснато на гърба си сенките от миналото“, заявява Петър Стоянов. Иван Костов посочва, че проектът е закъснял – „един такъв закон ще засегне съвсем малък брой хора“. Историята днес показва, че и двамата са "допуснали" стратегическа грешка и СДС като политическа сила за втори път пропуска историческия шанс да проведе декомунизационната политика докрай, прилагайки лустрацията в България. Отварянето на досиетата след 2007 г. показа, че в периода 1997-2001 г. държавната политика не е обвързана с недопускането на сътрудници на ДС на ръководни постове. Това важи с пълна сила по отношение на МВР, специалните служби и дипломацията.
Прибягване към лустрация след скандала с дипломатите-агенти
След скандала след обявяване на решението на комисията по досиетата за дипломатите с агентурно минало, за които се оказа, че близо 50 процента от тях са свързани с ДС и Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА, управляващите от ГЕРБ изразиха позиция за необходимост от промяна в Закона за дипломатическата служба. Една от тях е изискването кандидатите за дипломатическа служба ще трябва да попълват декларация, че са съгласни да бъдат проверявани за връзки с ДС и РУ-ГЩ.
Подобна процедура съществува от 2006 г. в закона за досиетата. Този вид проверка не може да се тълкува като лустрационна и има отношение към бъдещите кадрови назначения. Малко след разрастване на скандала от ДПС обявиха, че ако се пристъпи към пълна лустрация лидерът на движението Ахмед Доган е готов да напусне политиката. Нито една от останалите политически партии не реагира и не постави въпроса за приемането на цялостен закон за лустрацията.Не е ясно дали развитието на политическата битка за отзоваването на действащите дипломати-агенти няма да принуди управляващите да потърсят решение чрез частично въвеждане на лустрационни текстове в Закона за дипломатическата служба.
Пропускане на третия исторически шанс за лустрация когато Бойко Борисов държеше цялата власт.
Ето защо "дясната и демократична" партия ГЕРБ не взе решение за изготвяне на закон подобен на този в Полша за пълна лустрация (наподобяващ проекто-закона на СДС от 1992г.):
1. Бойко Борисов - комунист, майор от УБО и син на полковник от МВР.
2. Цветан Цветанов СТАРШИНА от ДС! Син на шофьора и най-доверено лице на началника на ДС Григор Шопов.
3. Цецка Цачева – партийна секретарка на Окръжния народен съвет в Плевен.
4. Николай Младенов – комсомолски секретар, племенник на Пешо Танкиста и син на служител на ДС от високо засекретено ниво.
5. Сергей Игнатов - син на секретар на ОК на БКП Видин по идеологическите въпроси.
6. Росен Плевнелиев - платен първи секретар на общински комитет на ДКМС.
7. Симеон Дянков – комунистическо синче; стипендиант на фондация Людмила... още Живкова.
8. Нона Караджова - дъщера на завеждащ отдел в ЦК на БКП.
9. Лиляна Павлова - внучка на заместник завеждащ отдел в ЦК на БКП! Дядо и е бил рамо до рамо с Бай Тошо в Партизанският отряд „ Чавдар”!
10. Вежди Рашидов - удостоен лично от Илия Павлов със званието Главен Мултак на РБ.
11. Ивайло Московски - първа щатна работа в Мултигруп.
12. Веднага след президентските избори Бойко Борисов побърза да назначи за заместник кмет на София по финансите сина на генерал от ДС Николай Барбалов, а за нов правосъден министър Диана Ковачева дъщеря на завеждащ отдел в ЦК на БКП. А като капак на всичко същата госпожа Диана Ковачева е съпруга на настоящ лидер от БСП...
13. Дедо Аню Ангелов – Комунистически генерал ! Член на БКП от време ОНО ; и сега забележете – бил е делегат на комунистическата партия през 1990 година , когато БКП се преименува на БСП ! А тогава комунистите само за една вечер осъмнаха като „ Социалисти”!
14. Цацаров става председател на Районен съд в Асеновград на 30 годнин - много УСПЕШЕН съдя, работел цели 4 години. Не Ви ли прилича на историята на преуспелия Пеевски?? Много УСПЕШЕН внук на член на ЦК на БКП! Каква случайност!
15. Менда Стоянова –комунист, партиен секретар на звеното „Приходи от народното стопанство“ в Окръжния Народен Съвет в Пловдив.
16. Йорданка Фандъкова, член на БКП, от семейство на активни борци – антифашисти и антикапиталисти.
Дали пък след време няма да стане ясно, че в този момент е пропуснат третият макар и закъснял шанс за цялостно прилагане на лустрация и затваряне на страницата за необходимата справедливост и постигане на действително национално помирение?
Показателно е, че страни като Германия и Полша и до днес ползват ефективно принципите на лустрация в държавната си политика. А пример, че е по-добре това да се направи късно, отколкото едно общество да продължава се върти с години в кръга на един и същи проблеми, е Румъния, която през 2010 г. прие закон за лустрацията.
Стига компромиси време е за декумонизация! Лустрация пълна на всички нива за всички ДС и червени лимонки от Консумола до ЦК!
Тъжно е, че всеки път протестиращите крещят "Оставка" и накрая протестиращите "побеждават" - с което заменят едни червени мафиоти с други червени мафиоти, маскирани като мафиоти. Това е така и ще бъде така, защото "Прехода" е проектиран от ДС и се контролира от ДС и бившата Номенклатура-настояща Олигархия.
Мафиотите - политици вече не са червени, те познават само цвета на парите, парите, които ги превърнаха от комунисти в псевдо-демократи, парите, които първо им бяха подсигурени от СССР, после от ЦРУ, мафията, а сега от ЕС (западните плутокрации). Лесно е да погледнем при кого еврофондовете се изливат в България, докато западните плутокрации си затварят очите за това - кой усвоява тези пари и как се харчат. Ако еврофондовете се храчеха по предназначение, ако имаше равнопоставен достъп (без рушвети) до европейските пари, то сега стандарта на живот щеше да много по-висок. Не се случва, защото политиците (с благословията на ЕС) прибират сериозен процент от евро парите. Това са същите политици, деца и внуци на нашата мила номенклатура, която никой не посмя да лустрира. Лустрацията не бе изисквана от България нито преди присъединяването ни в НАТО, нито от ЕС, нито като условие за отпускането на евро-парите.
Показателно е, че страни като Германия и Полша и до днес ползват ефективно принципите на лустрация в държавната си политика. А пример, че е по-добре това да се направи късно, отколкото едно общество да продължава се върти с години в кръга на един и същи проблеми, е Румъния, която през 2010 г. прие закон за лустрацията.
Стига компромиси време е за декумонизация! Лустрация пълна на всички нива за всички ДС и червени лимонки от Консумола до ЦК!
Тъжно е, че всеки път протестиращите крещят "Оставка" и накрая протестиращите "побеждават" - с което заменят едни червени мафиоти с други червени мафиоти, маскирани като мафиоти. Това е така и ще бъде така, защото "Прехода" е проектиран от ДС и се контролира от ДС и бившата Номенклатура-настояща Олигархия.
Мафиотите - политици вече не са червени, те познават само цвета на парите, парите, които ги превърнаха от комунисти в псевдо-демократи, парите, които първо им бяха подсигурени от СССР, после от ЦРУ, мафията, а сега от ЕС (западните плутокрации). Лесно е да погледнем при кого еврофондовете се изливат в България, докато западните плутокрации си затварят очите за това - кой усвоява тези пари и как се харчат. Ако еврофондовете се храчеха по предназначение, ако имаше равнопоставен достъп (без рушвети) до европейските пари, то сега стандарта на живот щеше да много по-висок. Не се случва, защото политиците (с благословията на ЕС) прибират сериозен процент от евро парите. Това са същите политици, деца и внуци на нашата мила номенклатура, която никой не посмя да лустрира. Лустрацията не бе изисквана от България нито преди присъединяването ни в НАТО, нито от ЕС, нито като условие за отпускането на евро-парите.
Освен "оставка", трябва да настояваме за ЛУСТРАЦИЯ. Без премахването на производните на ЦК на БКП, ОФ, Комсомол, РУ-ГЩ (подчиненото на КГБ военно разузнаване на Ген.Щаб-а) и всички висш държавни чиновници от т.нар. "Преход" - не можем да продължим напред и ще сме принудени да чакаме тези мафиоти да си отидат по естествен път.
утон за социални мрежи
No comments:
Post a Comment