Национализмът в Украйна.

За поляците, Бандера, “Десен сектор” и Украйна.
 
Тази история беше забранена по времето на СССР, само ветераните знаеха, че нацистите в Украйна не бяха немци, а западни украинци. Украинските националисти са отговорни и за антисемитски погроми и за колаборация с нацистите. След края на Втората световна война Бандера бяга на Запад. В СССР е забранено да се говори за него. В днешна "Независима Украйна" обаче делото му се изучава като борба за национално освобождение. Той е особено почитан в Западна Украйна, където са издигнати негови паметници.

Украинската опозиция днес не е представлявана само от гледащите на Запад Турчинов и Яценюк, а също и от крайни националисти, които имат огромно влияние върху украинско правителство и парламент. Това не са поитчески, а военни организации, който действат безнаказано, надзаконно, това е демократичния преход на Евромайдана. Не е тайна, какво мислят руснаците и проруското население в Украйна по този въпрос. Но какво ли мислят западните съседи – поляците, например?

На Евромайдана и в Западна Украйна се веят червено-черни знамена и се скандира „Слава на Украйна, слава на героите”, “Чиста Украйна” (етнически) Слава на Степан Бандера - идеологът за етническо прочистване, предназначено да освободи украинския народ от “примеси” и да създаде на украинските земи титулярна нация. Истината е, че проявите на “Десен сектор” и “Свобода” говорят на поляците за трагичните събития от 1943 година в областта Волиния. И докато светът, приема събитията в Украйна изцяло през призмата “за Русия” или “против Русия”, то хората в Полша определено мислят по друг начин. В момента царува страхът, че националистите, които вече са на власт в Киев, ще влошат украино-полските отношения, а може да се стигне и до по-лошо… до още едно волинско клане.

Но Полша трябва да мълчи, защото развитието на войната в Източна Украйна е по вкуса на Запада. Продължителна локална война, чрез която се налагат санкции на Русия, чрез която се установява американското влияние в Източно Европа, чрез която САЩ слагат ръка на Украинските енергийни ресурси (бъдещ добив на шистов газ и петрол), НАТО има извинение да прелокира войски на изток, САЩ ще настроят неутралните ЕС страни срещу Русия, Путин ще бъде изобличен и авторитета му на международната сцена ще се срине, Русия ще бъде извадена от Г-8. Просто е гражданска война в Източна Украйна е предизвикана от Запада и е поддържана от Запада за да може думите на Бисмарк да се превърнат в реалност: "Трябва да култивираме сред украинците народ, чието съзнание да бъде променено до такава степен, че да мразят всичко руско".

Официално становище на полското правителство по този въпрос засега няма, но в полските медии категорично се подчертава, че една Eвропейска Украйна би следвало да се откаже от почитането и идеологията на Степан Бандера и неговата УПА, отговорна за етническото клане през 1943 година в областта Волиния, че е крайно време да спре да издига техни паметници и да вее червено-черните им знамена, нещо, което е недопустимо за XXI век. Недопустимо е за всички народи, дали стотици хиляди и милиони жертви в борбата с фашизма във Втората световна война, да допуснат днес съществуването на фашизма под каквато и да било форма. Достатъчни са тези и думите за бандеровците на украинския писател Ярослав Галан: „Те са надминали със своите зверства дори германските садисти от СС. Бандеровците подлагат на жестоки мъчения нашите хора, нашите селяни… Ние знаем, че те колят малки деца, разбиват главите им в каменни стени, бесят и разчленяват. Ужасни зверски убийства, ето това са действията на тези бесни вълци“.

Официалната власт на "демократична Украйна" отрича зверства на УПА и стреми да я представи само като анти-съветска организация. Премиер-министърът на Украйна Арсений Яценюк на 16 Април 2015 заяви, че „Украйна е държавата –победител във Втората световна война, Украйна е основателката на Организацията на Обединените нации. Общият обем загуби за Украйна по времето на Втората световна война – това са 40 % човешки и материални загуби”. Яценюк обвинява Русия в опити „да приватизира победата във Втората световна война”, като пропуска да спомене кланетата на УПА в Украйна.

Исторически е доказано (не само от съветската историография), че от март до юли 1943 г. Украинската въстаническа армия (УПА) предприема офанзива срещу полската съпротива и мирно население в около 100 селища, в която според различни източници са избити от 30 до 70 хиляди души. В контраакции загиват 2-3 хиляди украинци, съпътстващи жертви стават и хора от други националности. Десетилетия по-късно историци и изследователи ще се натъкнат на над 600 масови гроба. Събитията са известни като Волинското клане. Парадоксално е, че днес знаем всичко за касапницата в Катинската гора, където през 1940 г. по нареждане на Сталин е избит елитът на полското офицерство. Но за Волинското клане сякаш е неудобно да се говори по политически съображения както преди, така и след 1989 г. Чак през 2003 г. парламентът на Украйна – Върховната рада, признава за случая. С големи усилия е ратифицирана съвместна украино-полска декларация, в която отговорността за събитията е прехвърлена на „украински въоръжени формирования“, без имената им да се упоменават изрично.

Може и да изглежда парадоксално, но във Волинските събития от 1943 г. едни срещу други воюват както националистически партизански отряди и гражданско население от двете страни, така и украински и полски полицейски части, които иначе са под командването на германските окупатори, формирани са и въоръжени от тях. Във все още дълбокия тил на Вермахта славяни се избиват помежду си за изумление на нацистите, които и без това ги считат за непълноценни народи. В различни селища следват още разправи почти до самия край на войната. През 1946 г. възстановените Полша и Украинска ССР разменят население. В самата Полша пък през 1947 г. се провежда операция „Висла“, при която над 100 хиляди останали украинци са разселени на запад и северозапад, с което на практика е изкоренена дейността на УПА в страната.

Историята е на път да се повтори! Налице е неонацистката групировка "Десен сектор" и националната гвардия на Украйна заедно със съмишлениците си от партиите "Свобода" и "Батьковщина", изповядващи идеологията на Степан Бандера. В наличие са и първите признаци на наближаващото ново етническо прочистване. Ето срещу какво основно се борят етническите руските опълченци в югоизточна Украйна. Ако на някой не му е съвсем ясно, кои са опълченците или така наречените "сепаратисти" и каква е тяхната цел - тук ще открие част от отговорите на тези въпроси.

Героизацията на УПА и нейните лидери – Степан Бандера и Роман Шухевич – предизвиква критика от страна на много ветерани от войната и политици, които обвиняват бандеровците в сътрудничество с нацистите. Но на украинската власт не я интересуват протестите на ветераните или притесненията на поляците, наследниците на националисти са приети от Европа и САЩ за демократи. По време на Втората Световна война много западни украинци влизат в състава на фашистката армия и днес техните наследници са най-ярките представители на украинската партия днешната УПА, "Свобода" и т.нар. "Десен сектор". Не се намери нито една "свободна" медия, която да съобщи, че партия "Свобода"в Украйна през 2012 година беше обявена за крайно-националистическа (фашистка) от ЕС, със свой централи в редица немски градове, с много крайни националистически поддръжници в Западна Украйна и Германия? Но когато започнаха протестите в Украйна през 2013 година партия "Свобода" се превърна в партньор на САЩ и ЕС, като про-украйнска, демократична организация и основен двигател на събитията от Евромайдана. Е това се казва политическо лицемерие - вчера ги заклеймиха за фашисти, днес са демократи!

Украинския еврейски комитет категорично счита „Свобода” за фашистка. Лидерът й Олег Тягнибок е в Топ 10 на класацията на правозащитния център „Визентал” за 20-те най-известни антисемити. Което не пречи на един от най-видните украински евреи – олигархът Игор Коломойски, втори по богатство в страната с лично богатство от 2 милиарда долара, да приема поста губернатор на Днепропетровска област от „революционната власт” в Киев с участието на „Свобода”. През 2012 г. Европейският парламент призовава демократичните партии във Върховната Рада да не взаимодействат и да не формират коалиции със „Свобода”. Както показаха последните събития, днес това е само лист хартия или, ако предпочитате – поредното смокиново листо на лицемерието в „обединена Европа”.