1. Според Вас, колко от днешните евреи по света са с произход от Близки изток и колко от тях са наследници на хора, които са приели авраамическа религия - юдаизъм, през 3 - 15 в. Никой учебник по история не обръща внимание на въпроса - колко от евреите по света имат еврейски гени, защо след 8-15 в. спираме да се интересуваме от факта кои евреи от къде идват?
2. Защо евреите, които нямат генетичен еврейско-палестински (семитски) произход трябва да се връщат в територия към която не са принадлежали? И какво право имат неевреи, които нямат семитски произход да се завръщат в Палестина?
3. Какво е семит и антисемит? Древните народи със семитски език са жителите на Арам, Асирия, Вавилон, Древна Сирия, Киликия, Кипър, Ханаан (включително евреите), Финикия с пунически Картаген и т.н. Съвременни етнически групи, говорещи семитски езици, са арабите, етиопците и евреите, съответно наследници в културно-антропологичен смисъл на някогашните източни, южни и западно-семитски семейства. Т.е. семитите са една голяма етническа група обединена по езиков признак, която преживява своята многовековна естествена фрагментация.
Днес е доказано, че не всички евреи са семити. Евреи, като етно група би трябва да има семитски произход (да са наследници на древните израилтяни) за да претендират, че наследници на богоизбрания народ от Юдея. Но има много евреи, които са приели юдаизма през различни периоди от историята. През последните 20 века има много хора, които нямат семитски произход, не са наследници на древните израилтяни, които са приели авраамическа религия по различни причини - това прави ли ги евреи?!
Евреите са затворена група, по-скоро са били затворена група поне до 135 г., когато римския император Адриан потушава поредното еврейско въстание, изгонва ги от Юдея и преименува територията от Юдея на Палестина. Има и данни за много евреи по средиземноморските пристанища и преди 135г., но техните гонения от Юдея започват през I век, продължават и през II и III век. Много юдеи (евреи) са изпратени за гладиатори в робство или бягат от Юдея и дават началото на първото (насилствено) разселване на еврейската диаспора.
Евреите се заселват в Европа, като този процес се засилва особено след 7 век, след като ислямски халиф Омар ибн ал-Хаттаб (Омар Велики и Фарук Велики) завладява Месопотамия, след това Палестина, Сирия, Египет и по-голямата части от Сасанидската и Византийската империи. Той е вторият и най-могъщ от четиримата Праведни халифи, един от най-влиятелните мюсюлмански владетели в историята. Близък сподвижник на ислямския пророк Мохамед. В същото време Християнската Църквата успява да привлече в лоното си всички европейци едва през 9 век, като налага каноничното право сред европейските народи, включително и правилата за общуване с хората от други вероизповедания. В този смисъл е и наложената на практика забрана за общуване с евреите, които продължават да запазват своите религиозни обичаи и традиции и не се покръстват. В повечето страни евреите живеят в мир, но не след дълго все повече проблеми създава тяхното нежелание да се покръстят и да изповядват християнството — нещо, което Църквата започва да налага активно, особено след 9 век. В повечето страни евреите живеят в мир, но не след дълго все повече проблеми създава тяхното нежелание да се покръстят и да изповядват християнството — нещо, което Църквата започва да налага активно, особено след 9 век. Църквата обаче продължава да се опитва да наложи християнството върху евреите, а съпротивата им довежда до различни ограничения на техните права. Така се появяват и отделните квартали (гета) в градовете — само за евреи.
През 10 век настъпва промяна в отношението към евреите в Европа. Появяват се нови евреи в Европа, наречени ашкенази, с което европейците ги разграничават от сефарадите. Терминът "сефарад" е употребен в Библията и обозначава Иберийския полуостров, т.е. за евреите, които са дошли от юг. Ашкенази е името, което носят евреите, заселили Централна и Източна Европа, основно Германия, Полша, Франция, Украйна и Русия. Това са наследници на Хазарите, но след 10 век и разпадането на Хазарския хаганат те се разселват в Европа. Те развиват собствени обичаи и закони, което ги разграничава в определени теми с другата част на еврейския народ - сефарадите. Стигат дотам, че създават собствен език, идиш, възникнал като комбинация от немски диалекти в района със славянско и еврейско влияние.
В редица страни евреите са подложени на изселвания и преследвания, особено силни по време на кръстоносните походи. Така например, през 1290 г. на евреите е забранено да живеят в Англия (забраната отпада едва през 1655 г.). Обяснението за тези преследвания е в престъпленията, които се приписват на евреите. Те биват държани отговорни за престъпления, датиращи на хиляди години, както и за всяко природно или човешко бедствие. През 13 век евреите са обвинени за нашествието на монголските орди. Сто години по-късно евреите са обвинени за чумата, обхванала континента. През 1394 г. те са изгонени от Франция, а по-късно и от редица области в Германия, Италия и Балканите.
Зародишът на религиозния антагонизъм се крие в юдейско-римския сблъсък в края на античността. Окончателното скъсване на християнството с юдаизма настъпва след Първия Никейски събор. Същевременно християнството печели нови територии и позиции в Северна и Източна Европа. По време на тези схоластични спорове юдаизмът реализира единственото си значимо религиозно завоевание - Хазарския хаганат, който приема за официална еврейската религия - едно уникално явление в историята с оглед юдейския конфесионализъм.
През 861 г. Кирил и Методий (Хазарска мисия, 860-861 г.) участват в хазарската столица в диспут между представители на основните монотеистични религии, организиран от хазарския хаган (бей, управител), който тогава е бил привърженик на пратюркския монотеизъм, но не успяват да го убедят в предимствата на християнството. В неговото обкръжение се е изповядвал юдаизмът и ислямът. Около 861-865 г. хазарските владетели и значителна част от аристокрацията приемат юдаизма - това е уникално явление за еврейската история, защото една група гои (неевреи) биват приобщени към религията на "децата на Израел", етно-религиозна група, наследници на древните израилтяни, които и днес имат претенции, че е наследница на богоизбрания народ, наследници на древните израилтяни. Този акт на приемане на юдаизма от хазарите (нееврейски народ) е в пълно противоречие с юдейския конфесионализъм. Хазарите-евреи остават в тези територии до средата на 10 век. През 965 г. киевският княз Светослав I успява да разгроми хазарите и да превземе най-важните им крепости и столицата Итил. Експанзията на Хорезъм, киевския княз Владимир I (980-1015) и узите нанасят последен удар на Хаганата. Ашкенази е името, което носят евреите-хазари които се разселват из Европа след разпада на Хазарския хаганат през 10 век.
И така, да се върнем на въпроса - кои са евреите - това само религиозна религиозна общност ли е или народностно-етническа група? Ако са само религиозна общност, то юдаизма не се отнася само за една етно-религиозна група от хора (със семитски произход), които претендират да са наследници на древните израилтяни, а се превръща в една от многото световни монотеистични религии.
За нееврейския произход на Ашкенази изследователите съобщиха още в края на 19 век, «подобно предположение изказа в Русия и М. Гумплович в очерците си «Начало на еврейската вяра в Полша». Същото се опитваше да докаже професора от Тел-Авив-ския университет А. Полак в научния си труд «Хазария» през 1951 год.» (1. 1-23). През 1976 год. на бял свят излезе сензационната книга «Тринадесетото коляно» на писателя А. Кестлер. В нея той доказва, че сегашните ашкенази нямат нищо общо със "сина на Аврам", а са потомци на хазарите, разселили се в Европа след разпадането на хаганата през 10 век. Според Кестлер, ашкеназите са тръгнали не от Йoрдан, а от Волга, не от Хаан, а от Кавказ, което означава, че са по-близки до народи като хуните, угурите и др.
Съвременните генетични изследвания доказват, че произходът на евреите в Европа е свързан със смесване на родословия, много от които произхождат от кавказки племена, приели юдаизма. Те би трябвало да сложат край на дебати, които продължават повече от два века. Евреите ашкенази, днес съставляват около 90 на сто от евреите по света.
Според хипотеза, известна като "рейнска", евреите ашкенази произхождат от евреи, които са избягали от Палестина след завладяването й от мюсюлманите през 638 година. Според същата хипотеза те са се установили в Южна Европа, а по-късно, в края на Средновековието, са се преместили от Рейнска област в Германия към Източна Европа. В такъв случай раждаемостта сред тях ще е 10 пъти по-голяма в сравнение с тази сред местното нееврейско население и въпреки икономическите трудности, болестите, войните и погромите в еврейските общности.
За да хвърли светлина върху този въпрос, новото изследване сравнило геномите на 1287 души от осем несвързани помежду си групи еврейско население и на 74 неевреи. Генетикът Еран Елхаик от медицинския институт "Джонс Хопкинс" в Балтимор, Мериленд, внимателно анализирал данните, търсейки мутации в ДНК кода, свързани с географския произход на дадена група.
Подобни индикации са били ползвани в миналото, за да се хвърли светлина върху произхода на баските и на пигмеите в Южна Африка.
Сред евреите в Европа генетикът открива древни индикации, които ясно сочат към Кавказ и в по-малка степен към Близкия изток. Получените резултати подкрепят друга хипотеза, която е противоположна на "рейнската" и е известна като "хазарска". Според втората хипотеза евреите в Източна Европа произхождат от хазарите - племена, установили се в района на Кавказ в първите векове от новата ера. След като били повлияни от евреи от Палестина, хазарският каган, приближените му приемат и по голяма част от поданиците му приемат юдаизма през 8 век (851-860). Според "хазарската" хипотеза, ашкеназите нямат еврейски генетичен произход, те в края на краищата се разпространили в Централна и Западна Европа и представляват 80-90% от днешните евреи в света.
Така днешните съвременните генетични изследвания доказват научните изследвания от края на 19 и 20 век на руския изследовател М. Гумплович, професора от Тел-Авив-ския университет А. Полак и писателя А. Кестлер.
Става ясно, че по-голяма част от днешните евреите имат нееврейски произход (според генетичните изследвания до 90%, но те не могат да се приемат за достатъчно представителни на този етап). В една дискусия моя опонент - евреин ми каза: "Опасявам се, че ние сме единствените, които слагат знак за равенство между етнос и религия.", но не можа да ми отговори на въпроса - "Ако аз приема юдаизма означава ли, че си сменям етноса?". Ако трябва да съм честен моя опонент ми отговори "личното ми мнение - евреин е този, който счита себе си за такъв." , което е само потвърждава "хазарската" хипотеза - повечето евреи днес имат нееврейски произход.
https://sites.google.com/site/sajttnalubomircolakov/istoriata-e-minaloto-bdese---bdeseto-e-predstoasa-istoria/modelt-hazaria
ReplyDeleteЕдмон Ротшилд: “През 2030 година няма да има нито държава България, нито живи българи!”
ReplyDeleteЕдмон Ротшилд: “През 2030 година няма да има нито държава България, нито живи българи!”
АВТОР SOSNOVINI.BG ПУБЛИКУВАНО НА 18:27, 08 ОКТОМВРИ 2015
Една вече изтрита статия в пловдивския в-к „Марица“ на Татяна Томова.
Същите заповеди са предадени на Дьорд Шорош от „Отровено общество“ в присъствието на „самоудавения“ израелски агент и приятел на Андрей Луканов – Роберт Максуел. Заради това той заплаща с живота си.
Заповедта към Световното Правителство от началото на 90-те до днес се изпълнява стриктно. За нас – нечовешки Геноцид, за тях – премахване на последната преграда за НСР.
Унищожението на ХОРата и омразната дума БългАрия – свещения божествен символ.
Статията:
Веселина Георгиева, баронеса Ротшилд, е родена през 1927 г. в София в заможно семейство. 20-годишна заминава за Франция, за да продължи образованието си в Парижкото училище по приложни изкуства в класа на проф. Катлен. Спускането на Желязната завеса превръща младата красавица в бежанка. Българката аранжира витрини, прави букети от сухи листа върху телена арматура. Веселина Георгиева се посвещава на скулптурата благодарение на учителя си Алберто Джакомети. През 1968 г., вече Лина Георгиева, прави самостоятелна изложба в амстердамската галерия “Еендт”. Голям почитател є бил Ърнест Хемингуей. Заразена от авантюристичния му дух, тя посещава Индия, Израел, Египет. “Живяла съм няколко живота. Но в края на краищата винаги се връщам към скулптурата”, казва Веселина. Българката непрекъснато се разкъсва между скучните чаени следобеди, ски-курорти и казина. Между “лудориите” й е и сродяването с прочутата фамилия Ротшилд.
След развода с Веселина Георгиева до сетния си час Едмон де Ротшилд остава смъртен враг на България. “През 2030 година няма да има нито държава България, нито живи българи!” Тази зловеща прогноза той изрича през лятото на 1997 г. Скоро след това Едмон де Ротшилд умира. Версията е самоубийство.
Попитали Натан, син на основателя на Ротшилдовата династия, колко нации има в света. Само две еврейското семейство и другите, бил отговорът му. Главата на легендарния клан Майер Амшел Ротшилд е роден през 1743 г. във Франкфурт на Майн. Най-големият му син Анселм остава при баща си. Вторият Соломон, се установява във Виена, третият Натан в Лондон. Карл намира реализация в Неапол, а най-малкият Джеймс, отпътува за Париж. И петимата братя играят важна роля не само във финансовия свят, но и в политическия. От 200 години повечето от коронованите глави са приятели или длъжници на династията.
Основателят на династията Майер Ротшилд е изпратен да учи за равин, но след кратко време постъпва в еврейска банкова къща в Хановер. Там изучава финансовите игри, но не се застоява много. Връща се в гетото на Франкфурт, където двамата му братя продават стари вещи и дрехи. При тях, в един ъгъл на магазинчето, той започва свой бизнес със стари монети. Изработва нумизматичен каталог, който изпраща на известни хора. Търговията бързо разцъфтява. Немският принц Вилхелм лично посещава Майер. С добрите си маниери бъдещият милиардер прави отлично впечатление на държавника, който става негов редовен клиент. Майер прибавя към името си Ротшилд, което идва от малката червена фирмичка на къщата.
Гунтрам – крал на франките: Да бъде проклет този дяволски и вероломен еврейски народ, който живее само с измами.
ReplyDeleteДжордано Бруно: Евреите са чумна, прокажена и опасна раса, която заслужава да бъде изкоренена още в деня на раждането й.
Жан Франсоа Волтер: Евреите не са нищо друго, освен презираем и варварски народ, който дълго време е съчетавал отвратителното користолюбие с ужасни предразсъдъци и неугасима ненавист към народите, които ги търпят и на гърба, на които се обогатяват.
Наполеон Бонапарт: Собствеността на цели села се ограбва от евреи, те възстановиха крепостничеството, те са истински ята от врани. Нищетата, предизвикана от евреите, не излиза от един евреин, но е същност на целия този народ. Те са като гъсеници или скакалци, които изяждат Франция.
Ференц Лист: Ще дойде момент, когато всичките християнски нации, сред които живеят евреи, ще поставят въпроса да ги търпят или да ги депортират. Този въпрос по същество е дали ние искаме живот или смърт, здраве или болест, социален покой или постоянни тревоги.
Мобучум Окума – японски учен: Евреите в целия свят разрушават патриотизма и здравите основи на държавата.
Ернст Ренан – френски историк: В Източна Европа евреинът е подобен на рака, бавно изяждащ тялото на другата нация. Експлоатацията на други хора е неговата цел. Егоизмът и липсата на лично мъжество е неговата главна характеристика; самопожертването и патриотизмът, взети заедно, са му съвършено чужди.
През 1975 г. Генералната асамблея на ООН приема резолюция, която определя ционизма като „форма на расизъм и расова дискриминация”. По-близо до нашето съвремие, през 2010 г., бившият журналист от BBC и ITN Алан Харт (Alan Hart) публикува книгата „Ционизмът – истинският враг на евреите”, докато прочутият атеист Ричард Доукинс (Richard Dawkins) казва в интервю (говорейки за ционизма и за „еврейското лоби” в САЩ): ”ако атеистите могат да постигнат само малка част от това влияние, светът ще стане по-добро място”.
ReplyDeleteОсвен разрушителния, токсичен ефект, който има държавата Израел още от момента на своето създаване (в самата Палестина, но и като страничен ефект в Ливан, Сирия и други съседни държави), нейният разединяващ, разушителен ефект продължава до ден днешен. Много добре може да се докаже например, как дългосрочният американо-израелски план за преначертаване картата на Близкия Изток се провежда през последните няколко години чрез сваляне на независими правителства на стабилни държави, целейки в крайна сметка балканизирането и подчиняването на Ирак, Сирия, Иран и другите страни в региона.
Ционисткият план за Близкия Изток, известен също и като „Планът Yinon”, е много широка стратегия, създадена за да осигури на ционистите превъзходство в региона чрез радикално преконфигуриране на заобикалящата Израел геополитическа среда в резултат на балканзирането на околните арабски нации в по-малки и по-слаби държави. Стратегията на „разчистване” също допринесе съществено за това. Това, което след това видяхме в Ирак, Сирия и Либия, може съвсем ясно да се види каква роля играе в тази обезпечена от САЩ ционистка стратегия. Особено важно е да се отбележи, че Ирак, Сирия и Либия бяха три от най-стабилните и независими (несектантски) арабски национални държави и вместо това сега са три сринати, опустошени страни, чакащи да бъдат разделени на парчета.
Няма съмнение, че проектът „Велик Израел”, т.е. ционизмът, който в голяма степен предвижда масова миграция на европейци в откраднатите арабски земи, е едно отровно, проблематично налагане върху региона, още повече, че държавата Израел винаги е била агресивно подкрепяна, въоръжавана и защитавана своите партньори - от Западните демокрации и арабските (Саудитска Арабия, Йордания и ОЕА).
Ционизмът доведе до безкрайни беди и унижения за палестинския народ, като също така осигури изцяло негативното възприемане на съвременната израелска държава и репутацията ѝ на най-непопулярната нация в света, докато уахабизмът вдъхновява неизмеримо количество екстремистки, терористични идеологии и индоктринации, както и отровното разделение в обществото.