Неолиберализмът на на Ричард Куденхов-Калерги

Ричард Куденхов-Калерги (Richard Coudenhove-Kalergi), е австрийски политик, граф до 1919 г. От 1923 до 1972 г. е председател на политическото движение Паневропейски съюз.

През 1922 г. той основава „Паневропейско“ движение във Виена, което има за цел да се създаде нов световен ред въз основа на федерация от държави водени от САЩ. Неговите идеи са вдъхновили ЕС и европейския „интеграционен проект,” което можем да открием в неговата книга „Практически идеализъм” (Practical Idealism).

Европейската интеграция ще бъде първата стъпка в създаването на световното правителство. Сред първите поддръжници са чешките политици Томаш Масарик, Едвард Бенеш и банкерът Макс Варбург, които са инвестирали първите 60 000 марки, австрийският канцлер Игнац Сейпел и следващият президент на Австрия, Карл Ренър, който поема отговорността да проведе „Паневропейския“ план. По-късно се присъединяват френски политици, като Леон Блум, Бриан, Алчиде де Гаспери и др.

С възхода на фашизма в Европа, проектът е бил задържан, но след края на Втората световна война, благодарение на подкрепата на Уинстън Чърчил, еврейската масонска ложа Бней Брит и големите вестници като „New York Times“, планът е бил приет от правителството на Съединените щати. По-късно ЦРУ предприема действия за завършването на проекта.

Калерги обявява необходимостта от премахване на правото на народите на самоопределение и очертава разпадането на националните държави чрез използването на етнически сепаратистки движения и унищожаването на самите народи чрез масовата миграция. За да може Европа лесно да бъде контролирана от бъдещия елит, Калерги предлага създаването на хомогенна смесена порода и кой трябва да бъде новият елит? Е отговора е лесен - евреите са „духовната аристокрация на Европа” новите лидери на Европа, които чрез Благодатта на Духа ще „дадат на Европа нова аристократична раса.”

Макар че нито един учебник не споменава Калерги, неговите идеи са ръководните принципи на Европейския съюз. Вярата, че народите на Европа трябва да бъдат смесени с африканци и азиатци, да унищожи нашата идентичност, да разруши традиционните начини на живот и да създаде единна смесена раса, е причина за политиките на Общността, които насърчават интересите на малцинствата.

Народите на Европа трябва да се преплитат с не-европеидните (не-белите) раси, да създават мултираскално население, което да няма ясно чувство за традиция или идентичност и следователно лесно да се контролира от управляващия елит.

В ход е най-големия геноцид в историята - ликвидацията на европейските народи, унищожаването на християнската цивилизация и подмяната й с атеизъм и консервативен ислям.

Европейската наградата „Куденхов-Калерги“ се присъжда на всеки две години на европейците, които се открояват с популяризирането на този престъпен план. Сред наградените с такава награда са канцлерите Хелмут Кол и Ангела Меркел, Симеон Сакскобургота и Херман Ван Ромпой.

В исторически план Европа и ислямът са били в конфликт с прекъсвания от VIII в., когато мюсюлманските армии завладяват Испания и след това нахлуват във Франция през Пиринеите, преди да дебаркират в Италия и да достигнат Рим. Последвалото мюсюлманско управление – от Барселона до Сицилия. По подобен начин османските завоевания в другия край на Европа оставят травмиращи спомени в Гърция, България, Сърбия, Румъния Черна Гора, Хърватия и Унгария. Сега това наследство на дисхармония се завръща на преден план. Може да ни се иска тези времена да са забравени в ислямския свят, но за някои мюсюлмани (Турция, Саудитска Арабия, Албания, Алжир, Тунис, Мароко, Египет и Либия) това е ярък и насочващ спомен, те смятат, че Европа им принаделжи.

За разлика от предишните мюсюлмански прониквания в Европа, които идват след военни завоевания, сегашното е породено от масова миграция, прикрита и провокирана от новите европейски либерални ценности. С прилагане на еврейско-американската глобализация Европа се самоубива с извратената и крайна политкоректност и "криворазбрана толерантност". Християнските църкви са изолирани оплюти и смазани. Целия континент е вкаран в демографска криза с изключение на мюсюлманските анклави, а нормалното семейство и естествената сексуалност са почти извън закона в Европа.

Втълпява се на младежите, че хетеросексуалните са задръстени и срамни за подражание. В същото време педофилите искат и узаконяване на детската порнография, не подминаха и секса с животни. Целта на всички подобни действия е да не се раждат нормални деца - закърмени със традиционните семейни и християнските ценности, а да се предизвикат и поддържат демографските кризи за да има оправдание да се внасят араби, азиатци и африканци за по-лесно изпълнение на еврейско-американския глобализационен план.

Планът Калерги елиминира определянето на държавността, като за целта се използват етнически движения и масова миграция. За да може Европа да бъде контролирана от този елит, той иска да превърне хората в една хомогенна смесена порода от африканци, европейци и азиатци, но управлявани от еврейски елити.

В книгата си "Практически идеализъм" Калерги обяснява, че гражданите на бъдещето "Съединени щати на Европа" няма да бъдат народите на Стария континент, а нова смесена порода, продуктите на задълбочена и широко разпространена миксация. Това цели и днешния европейски елит - налагане на наднационален диктат. Същия този елит, прикрит зад брюкселската бюрокрация, която не може да бъде независима от големите корпорации, мейнстрийм медиите, военните конгломерати, тайни и явни лоджи и банкови кланове, променя Европа, въпреки желанието на европейските граждани.

Простичко е, една територия най-сполучливо се превзема не с война, а с население. Европа се обезлюдява, за сметка на мюсюлмани - африканци и азиатци. Мигрантите се размножават много по-бързо и променят отвътре не само генофонда, но и традициите, ценностите и морала на европейците. Реформата я знаят всички политици, но никой не иска да я приложи, защото сме подчинени на чужди интереси, налагат ни се чужди, анти-християнски ценности.

Бих искал да можеше да се каже, че планът на Калерги за промяната и подчинението на Европа, управлявана от евреи, е само нещо като параноидна, антисемитска, конспиративна теория, но за съжаление изглежда, че е реалност, на която този документ може само да служи за доказателство.

Частните затвори в САЩ

Искам да Ви запозная с щатските бизнес-затвори, защото в САЩ процъфтява "бизнесът", който експлоатира труда на затворници. Всеки 10-ти затворник в тази страна се държи в бизнес-затвор. През 2010 г. две частни затворнически корпорации получили печалба около 3 милиарда долара. В САЩ живеят около 5% от населението на планетата, но САЩ държат затворени 25% от затворниците в света - това е Land of Freedom. Ето защо си заслужава да се разкаже по-подробно за това явление в американския начин на живот...

Днес в американските "бизнес-затвори" има 2.5 мил. затворници. В американската литература този феномен получи названието "затворническо робство". Трябва да се уточни, че става дума за използване труда на затворници с цел получаване на печалба от частни фирми. Приватизацията на труда на затворниците в САЩ се извършва в 2 основни форми:

- даване на затворници под наем на частни фирми;
- приватизация на затвори, превръщането им в частни компании с различна форма на собственост (в това число акционерна).

13-та поправка към конституцията на САЩ, която забранява принудителния труд, съдържа обаче важна уговорка:

"Робството и насилствената принуда за труд, с изключение на наказания за престъпление, осъдено по съответния ред, не бива да съществуват в САЩ".

Ето защо робството в американските затвори е напълно законно.

Първата от гореспоменатите форми ("аренда" на затворници) се е появила в Америка през ХІХ-ти век - веднага след гражданската война от 1861-1865 г. и отмяната на прякото робство. Причината бил внезапно появилият се дефицит на работна ръка. Току-що освободените роби били обвинявани, че дължат пари на бившите си господари или пък са извършили дребни кражби - и били вкарвани в затворите. После ги давали "под аренда" за бране на памук, строителство на железници и работа в мини.

Например, в щата Джорджия през периода 1870-1910 гг. 88% от дадените "под аренда" са негри, в Алабама - 93%. В Мисисипи до 1972 г. функционира огромна плантация, използваща труда на затворници въз основа на договор за "наем". И в началото на ХХІ-ви век 37 щата вече са узаконили използването на труда на "арендувани" затворници.

Американският изследовател на проблемите на "затворническото робство" Уики Пелаес пише в статията си "Затворническият бизнес в САЩ: голям бизнес или нова форма на робство?" следното:

"В списъка на корпорациите, които арендуват затворници, влиза "каймакът" на американската корпоративна общност: IBM, Boeing, Motorfla, Microsoft, AT&T, Wireless, Texas Instrument, Dell, Compaq, Honeywell, Hewlett-Packard, Nortel, Lucent Technologies, 3Com, Intel, Northern Telecom, TWA, Nordstrom's, Revlon, Macy's, Pierre Cardin, target Stores и много други.
Всички тези компании приемат с възторг светлите икономически перспективи, които им обещава затворническият труд. От 1980-та до 1994 г. печалбата им от този труд нарасна от 392 милиона долара до 1 милиард и 35 милиона".

Изгодата за частните корпорации от такова "сътрудничество" е очевидна: те плащат на арендуваните "роби" минималните надници в съответния щат, а някъде и по-малко. Например, в щата Колорадо - 2 долара на час, което е значително под законното минималното заплащане.
В особено тежко положение се намират затворниците в някои южни щати, където те, както и преди отмяната на робството през 1861 г., продължават все така да се трудят в памучните плантации. Най-известен е затворът със строг режим в щата Луизиана, наречен "Ангола". Затворниците там обработват 18 хиляди акра земя с памук, пшеница, соя и царевица, като получават от 4 до 20 цента на час.

Освен това им плащат само половината заработени пари, а другата половина се оставя на сметка за изплащане при освобождаване. Но от "Ангола" излизат малцина, само 3%. Повечето затворници там имат големи присъди, при това от жестоката експлоатация и тежките условия на живот умират рано.

В щата Луизиана има и други подобни затвори-ферми. В този щат 16% от затворниците се осъждат на селскостопанска работа. В съседните щати - Тексас и Арканзас, те са съответно 17 и 40%.

Втората форма на "затворническо робство" - частните затвори, се появи в САЩ през 1980-те години при президента Роналд Рейгън. Приватизацията на държавните затвори продължи при президентите Дж- Буш-старши и Клинтън. Първата приватизация на държавен затвор в щата Тенеси стана през 1983 г. от венчърната компания Massey Burch Investment.

По данни на Уики Пелаес, през 2008 г. в 27 щата на САЩ вече има над 100 частни затвора с 62 хиляди затворници (за сравнение - 10 години по-рано: 5 частни затвора с 2 хиляди затворници), които се управляват от 18 частни корпорации. Най-големите са "Корекционната корпорация на Америка" (ССА) и "Уокенхат" (с ново название - G4S). Те контролират 75% от всички затворници в частни затвори. Акциите на ССА от 1986 г. се търгуват на Ню-Йоркската фондова борса. Преди 2009 г. нейната капитализация се оценява на 2, 26 милиарда долара.

Частните затворнически компании сключват дългосрочни концесионни договори с държавата за управление на затворите. При това получават от държавата пари за издръжката на всеки затворник. Заплащането на труда на затворника се определя от самата фирма, като тук надниците са много по-ниски, отколкото при първата форма на "затворническо робство" - наемането на затворници под форма на "аренда".

Понякога заплащането в частните затвори е 17 цента на час. За най-квалифициран труд се плаща 50 цента. За разлика от обикновена производствена компания в затворите не може да става и дума за стачки, профсъюзи, отпуски, болнични. За "стимулиране" на трудовата дейност на робите-затворници работодателите им обещават намаление на присъдите за "добро поведение". Но при това действа и система от глоби, която фактически може да направи присъдата и доживотна.

В затворническата индустрия на САЩ съществува още и косвено използване на работната сила на затворници от страна на частни фирми - когато организацията на производството се извършва от администрацията на държавен затвор, а произведената продукция се доставя на частни фирми. Цената на такава продукция е много по-ниска от пазарната. Изключително трудно е да се измерят мащабите на използването на труда на затворниците от частни компании. Възможни са многобройни злоупотреби въз основа на сговор на администрацията на държавен затвор и частна фирма. Този вид бизнес обикновено спада към "сенчестия".

В американския печат се появи израза "затворническо-промишлен комплекс", който заема видно място в производството на доста видове продукция в САЩ. Днес затворническата индустрия там произвежда 100% от всички военни каски, униформени ремъци и портупеи, бронежилетки, лични карти, ризи, панталони, палатки, раници и манерки за армията. Освен военното снаряжение и дрехи затворниците произвеждат 98% от монтажните инструменти, 46% от невоенните бронежилетки, 36% от битовата техника, 30% от слушалките, микрофоните и мегафоните, 21% от офисните мебели, авиационно и медицинско оборудване и многобройна друга продукция.

В статията на Уики Пелаес четем:

"Затворническата индустрия е един от най-бързо развиващите се отрасли и нейните инвеститори се намират на Уолстрийт. Тази многомилионна индустрия има собствени търговски изложения, конгреси, уеб-сайтове, интернет-каталози. Тя води преки рекламни кампании, притежава проектантски и строителни фирми, инвестиционни фондове на Уолстрийт, фирми за поддръжка на сгради и снабдяване с продоволствие, охранителни структури".

Печалбата в затворническата промишленост на САЩ е твърде висока. Затова и транснационалните корпорации изгубиха желание да прехвърлят своите производства от САЩ в икономически изостанали държави. Дори е възможно процесът да започне да се развива в обратна посока. Уики Пелаес пише: "Благодарение на затворническия труд САЩ отново се оказаха привлекателно място за инвестиции, което по-рано беше "привилегия" на страните от Третия свят. Така например, едно монтажно предприятие в Мексико, близо до границата със САЩ, закри цеховете си и прехвърли своето производство в затвора "Сан Куентин" в Калифорния.

В Тексас уволниха 150 работници от един завод и сключиха договор с частния затвор "Локхарт", където сега се сглобяват електросхеми за такива компании като IBM и Compaq. Член на палатата на представителите в щата Орегон наскоро помоли корпорацията "Найк" да побърза с прехвърлянето на производство от Индонезия в Орегон, като заяви: "Тук няма проблем с транспорта, ще ви осигурим конкурентноспособен затворнически труд".
Американският бизнес почувства, че собствените "затворнически роби" са златна мина. Затова и най-големите корпорации в САЩ започнаха да се интересуват за какво хората влизат в американските затвори и да правят всичко възможно този процес да се разраства. Очевидно това е един от факторите, поради които броят на затворниците в САЩ започна бързо да се увеличава

Корпоративните собственици на затворите, които печелят пари от затворнически труд, настояват за по-дългосрочни присъди, за да си осигурят работна сила. В едно изследване на Прогресивната лейбъристка партия се казва: "Системата издържа сама себе си. Тя е подражание на робския труд и концлагерите в нацистка Германия".

Впрочем, за властите е изгодно и използването на затворнически труд в държавните затвори, макар там да се плаща повече, отколкото в частните - между 2 и 2,5 долара на час. Но държавните затвори фактически са на самоиздръжка: половината от надницата на затворника се отнема под формата на "наем за килията" и за храна.

Ето защо всички приказки, че държавните затвори тежат на бюджета на САЩ, са само предлог да бъдат предадени на частни фирми.

Разочарованието е голямо, защото държава с претеции на най-големия защтитник на "демокрацията" прилага робски практики, разбира се добре прикрити и напълно подкрепени от местните корпорации.

Препратки:
Уики Пелаес - "Демокрацията в Америка днес"
Валентин Катасонов - Фондация за стратегическа култура
Global Research, 10.03.2008
В. Орел. Закрытый мир, превод: Любомир Чолаков

Анджела Дейвис, американски политически активист, борец за граждански права, борец за граждански права, правозащитник, професор в Калифорнийския университет – Санта Круз.

Video #01  🌍
Video #02  🌍

В Интернет е пълно с информация за щатския ГУЛАТ, законен, чистичък и добре облечен в демократични закони, гарантиращи реда и наказващи лошите, криминални елементи, затова Ви препоръчвам този американски документалния филм "13-тата поправка / 13th (2016)", ако го свалят, ще го намеря пак и ще сменя линка 🌍.

Джендър идеолагията на Джудит Бътлър

Масово се ползва феминиското движение като оправдание за новата мейнстрийм идеология - т.нар. "джендър".

Не можем да отречем, че над 150 години продължава борбата на жените за равнопоставеност. Но е интересно, че "джендър идеологията" се появи първо в страните, в които равноправието между двата пола бе постигнато напълно.

Това ново и модерно течение далеч надхвърля радикалния феминизъм, защото отрича половото разделение, световните религии и семейството, като основна социална единица в обществото. Разбира се, то е немислимо в салафитските и уахабитските държави, за сметка на западноевропейските държави, САЩ, Канада, Австарлия и Нова Зеландия, които са напълно погълнати от тази нова идеология, която вече налагана като норма, а всички традиционни хора са обвинени в хомофобия.





Главен идеолог на джендър теорията е Джудит Бътлър, родена през 1956 г. Тя израства в САЩ в образовано еврейско семейство. През 1984 г. Йейлският университет й присъжда докторска титла за дисертация върху понятието за желанието при Хегел. Тя е професор по реторика в Университета Бъркли.

От 2006 г. заема катедрата по философия „Хана Аренд” в European Graduate School в Швейцария.

От 1999 г. Джудит Бътлър принадлежи към Guggenheim Fellowship.

От 2001 г. към Rockefeller Fellowship.

През 2004 г. тя получава Brudner Prize на Йейлския университет за особени заслуги „for lesbian and gay studies”.

През 2008 г. е отличена с Andrew W. Mellon Award, отличие, дотирано с 1,5 млн. долара, което позволява на носителите „да преподават и изследват при особено изгодни условия”.

От 2012 г. Бътлър е гост професор в Columbia University, същата година получава и наградата „Теодор В. Адорно” от 50 хил. евро.

Странно е, че „субверсивната” теория на Джудит Бътлър (субверсия означава преврат, сваляне, събаряне, унищожение, развала) и на нейните учители се приветства, насърчава и подкрепя от академичните елити в неолибералния свят. “Джендър идеологията” се налага от неолибералните елити, медии, политици, НПО под прикритието на равнопоставеността на жените и мъжете, което всъщност се оказва един тактически преходен стадий, целящ да осъди отстрани традиционните порядки.

Старата дума “sex”(пол) трябва да бъде заменена от нова “gander” (родов пол или социален пол), за да разобличи, дестабилизира и премахне половата полярност.

Според Джудит Бътлър “биологичния пол” не съществува, няма мъже и жени. Полът е една фантазия, нещо, в което вярваме, защото често ни е повтаряно. Социалният пол (джендър) не е свързан с биологичния пол, той не играе изобщо никаква роля, той възниква само защото е създаден от езика и хората вярват в това, което непрекъснато чуват. През погледа на Джудит Бътлър идентичността е свободно рееща се и гъвкава, не съществуват мъжко и женско същество, а само определено „изпълнение” (пърформанс), поведение, което може да се променя по всяко време.

Джендър тезата е, че докато има жени - жените могат да бъдат потискани и докато има “хетеросексуална нормалност”- ще има дискриминация на хомосексуалността и другите “форми на желанието”. Т.е. с ликвидирането на половата идентичност (човекът е безполов индивид) ще се еманципира от диктатурата на природата, ще осъществи пълната свобода на избора, избор на пол, самоопределение, сексуалност и принадлежност.

Бътлър отива по-далеч, като заявява: „Табуто върху кръвосмешението е юридически закон, който едновременно забранява кръвосмесителните актове и конструира някакви родово-полово белязани субективности чрез механизма на принудителна идентификация... Табуто върху кръвосмешението не само забранява сексуалното съединяване на членове от една и съща родствена линия, но включва и табу върху хомосексуалността”. С други думи кръвосмешението, трябва да отхвърлено като морално и юридическо престъпление, защото ограничава хомосексуалността и кръвосмешението не е осъдително според джендър идеологията.

Семействата, според Бътлър, се определят вече не от брака и произхода, а децата не се зачеват, а се „проектират” („designed”) и се отглеждат с помощта на всякакви технически възможности като даряване на семенна течност, сурогатно майчинство, изкуствена утроба и генна манипулация.

Джендър идеологията се представя на младото студентско поколение като достижение на модерното мислене. Персоналът на служби, стопански предприятия и образователни институции се приучва на джендър. Всичко това се случва, без да има публичен дискурс за това нито в парламента, нито в медиите. Никой не знае какво е джендър, но въпреки това джендър става мейнстрийм норма.

Джендър идеолагията отхвърля "Всеобщата декларация за правата на човека", приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г. В нея се казва: „Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.” (чл. 16). С унищожаването на семейство е първата стъпка към разрушаване на християнските ценности и ние вече сме свидетели на последствията. През последните четири десетилетия раждаемостта спада в почри всички европейски страни много под нивото на оцеляване. В същата степен, в която се опитват да компенсират дефицита чрез миграция, европейските държави жертват своята собствена култура, ценности и традиции. Европа рязко се променя - деомографиски, кутурно и религиозно.

Неолиберализма и мултикултурализмът имат сходни цели, а джендър нормите не им противоречат:

1. Налагане на Нов Световен Ред, нови норми на поведение, нов морал.

2. Премахване на семейството, като основна социална единица.

3. Изкореняване на християнстиянските ценности, насаждане на тотален атеизъм.

4. Обществено възпитание на децата, възпитание на следващите поколения в извън семейна среда.

5. Интернационализмът е преименуван на Глобализъм.

Пет прости цели, които ще променят света, след като Марксизма и Ленинизма не успяха, идеолозите отново са евреи. Европа се превръща в хабитат на джендъри - атеисти, емигранти (няколко поколения) - главно мюсюлмани, християни - обявени за ненормални и хомофоби. В същото време Саудитска Арабия бе избрана за защитник на правата на жените, постоянен член на Комитета за статута на жените към ООН, въпреки, че в тази държава жените са едни от най-безправните индивиди в света.

Неолиберализма и мултикултурализмът налагат нормата, че хетеросексуалните „сигнатури” на обществото трябва да се изличат във всички области. Мъж и жена, брак, религия, семейство, баща и майка, сексуалност и плодовитост трябва да се унищожи из корен. Новите дискриминирани в “Западния свят” ще станат християнските семейства и хетеросексуалните, защото те ограничават “правата” на различните, джендарите и неолибералите.

Ако искаме да запазим дори и минимален шанс да съхраним нашата хилядолетна култура, традиции и начин на живот, “джендър идеологията” трябва да бъде разобличена и изтласкана, защото всяка крайност е лоша, “джендър идеологията” не защитава жените, а отрича половете, семейството, християнските ценности и биологичните закони.

Кажете НЕ на всички, които ни “продават” джендър идеологията, без значение в каква “опаковка” ни я поднасят.

Основни течения в ислямската религия

Често в общественото пространство срещаме термни, сързани с исляма, но не разбираме напълно тяхното занчения. Идеята ми е, на кратко да отговря на въпроса - кои са шиити, сунити, салфити, хариджитите и разбира се уахабити. Като за последните има препратка към "саудитския уахабизъм", като най-активното и агресивно течение през 21 век.    

Както всички знаем ислямът е монотеистична релиягия, Бог е един (Алах), а негов пророк на земята е Мохамед (нарична още Мухаммад и Мухаммед). Той е роден през 570 или 571 г. в гр. Мека в Хиджа. Произлиза от рода Бану Хашим на племето кораиш (или курейши), което управлява града. Към рода (клана) на Хашемитите принадлежат освен Мохамед, първият имам на шиизма Али ибн Аби Талиб, както и династията на Хашемитите, която съществуваща и днес.

Ислямът се основава на Корана – книга, смятана от мюсюлманите за буквално слово на Аллах, още и на преданието (Сунната), описващо учението и дейността на пророка Мохамед.

Ислямското право (Шариат) включва подробни предписания за почти всяка област на личния и обществения живот, като обхваща теми от банковото и военното дело до благотворителността и защитата на околната среда.

В ислям се оформят четири основни правни школи, които възникват през 8 - началото на 9 в. Всяка школа (мазхаб) се придържа към определени принципи при тълкуването на нормите на шариата:

1. Ханифити са представители на умеранта ислюмска правна школата, наречена на името на основателя си Абу-Ханифа. Привържениците й допускат по-голяма свобода при тълкуването на шариатските принципи на религиозен живот и правни норми, като условието е решенията да са насочени към добруването на общността. Ханифитите преобладават в Турция, Ирак, Афганистан, Пакистан, Индия.

2. Маликити - преобладават в африканските страни, по-специално в Северна Африка - Тунис, Мароко, Алжир. Привържениците смятат за валидно и съгласието (иджма) на религиозната община при тълкуването на правните норми, това съгласие според тях намира израз във възгледите на богословите (улама).

3. Шафиити - консервативна школа, имат широко присъствие в Египет, Судан, Йордания, Индонезия; частично разпространение имат в Сирия, Турция, Саудитска Арабия, Афганистан. Придържа се най-строго към Сунна и към съгласуването на всички обреди.

4. Ханбалити - консервативната школа, по възгледите си са близки до маликитите, като поставят акцент върху богословските тълкувания. Имат присъствие главно в Саудитска Арабия.

Халифът е духовния водач на мюсюлманите, смятан за управителят на мюслюманите без оглед от коя държава са, също така халифа е и политически водач на Хлаифата (Ислямска държава-империя).

Салафия (консервативно крило, не допускащи реформация) означава разбиране на религията такава, каквато са я проповядвали пророкът Мохамед и неговите сподвижници (сахабета). Салафитите имат за идеал патриархален, ранен период на исляма.

Хариджитите (първите реформатори в исляма) те вярват, че е допустимо неподчинението на халифа, ако последният не се придържа към шериата. Появява се през 7 в. в южната част на днешен Ирак, от тях водят началото на различни направелния, ерсеи, учения и направелния в исляма.

Разделението в исляма не само между различни религиозни школи (мазхабш), появяват се нови учения и ереси, които интерпретират религиозното учение по свои начини.

Двата основни клона в исляма са

сунитите и шиитите. 

Разколът започва, защото след смъртта на Мохамед (632 г.), той не посочва наследник, което води до огромно разделение в идеите за бъдещето на бързо растящата религия - кой да бъде първия праведен Халиф след Пророкът - Абу Бакр или братовчеда на Мохамед – Али ибн Аби Талиб.

I. Шиитите са около 15-20% от мюсюлманите в света. Шиизмът се оформя през 15 в. За шиитите Али ибн Аби Талиб (братовчед на Пророка и негов зет, женейки се за дъщеря му Фатима) е първият имам и първият законен наследник на Пророка. За разлика от другите клонове на исляма, шиитите смятат, че само Бог има право да избере представител, който да защитава исляма, Корана и шериата.

Ранните шиити често са били преследвани и до голяма степен са били опозиция на официалната власт. Мнозинството шиити днес принадлежат към общността Шиити на дванадесетте имама и обитават главно държавите Иран, Азербайджан, Ирак, Ливан, Саудитска Арабия, Бахрейн, Индия, Пакистан, Сирия и Йемен.

От своя стран шиитския ислям има разлини разклонения:

- "Традиционните" шиити, те са мнозинство в Иран, Ирак, Азербайджан, но живеят и във други държави. Те съставляват 36,3% от местното население и 38,6% от местните мюсюлмани в страните от Близкия изток. След смъртта на Али през 661 г., култът е пренесен върху неговия син Хасан, а след смъртта на Хасан – върху по-младия му брат Хюсеин. Мъченическата смърт на Хюсеин в Кербала (Ирак) през 680 г. прави този град свещен за шиитите. В Иран, където шиитството е държавна религия след Ислямската революция от 1979 г., се наблюдава широко навлизане на духовници в обществения живот, с подкрепата на политическия елит.

- Алевитите, наричани също алиани, ислямско течение представено в Турция, Близкия изток (Сирия и Ирак), Балканите и малки групи в северозападен Иран. Те не използват традиционната ритуалност на исляма, а почитат гробници на алевийски светци (тюрбета) с курбани, дарове, свещи, вино и ракия, музика и танци. Жените се смятат за равностойни с мъжете – участват задължително в ритуалите, не носят фередже и шалвари (поне до неотдавна).

- Алауити са религиозна общност, концентрирана в главно в Сирия. Алауитите в Сирия се сдобиват с политическа легитимация чрез бившия и настоящ президенти Хафез ал-Асад и сина му Башар ал-Асад. Те са едни от най-либералните и най-толерантни общности в исляма, много близки до алианите/алевитите.

II. Сунитите отхвърлят идеята за особената природа на Али ибн Аби Талиб и правото на потомците му. За сунитите Али е четвъртият и последен от праведните халифи, а не първи. Според сунитите законният наследник на Мохамед е Абу Бакр (неговия тъст, баща на една от съпругите му - Аиша) и първият правоверен халиф, докато за шиитите законният наследник е Али, а Абу Бакр е само узурпатор.

Те не признават възможността за посредничество между Аллах и хората след смъртта на пророка Мохамед. За сунитите особено важно е следването на суната (постъпките и изказванията) на Пророка, на спазването на традициите, на участието на общността в избора на своя глава халифа.

Суните също се делят на различни течения - от изповядващи умерен сунитски ислям според ханифитска правна школа, до крайно-консервативните уахабити, за които има отделен пост.

- Уахабизмът е ултраконсервативно реформаторско движение в сунитския ислям от 18 в. и доминираща форма на исляма на Арабския полуостров, части от Африка и Западен Ирак, за уахабизма може да прочете тук 🌎.

През последните 20 години уахабистката пропаганда в явен или прикрит вид спечели значителни успехи сред мюсюлманските общности в цял свят. Мнозина свързват тези успехи с щедрата финансова помощ, която уахабистите предоставяха на мюсюлманското население в цял сявт, включително и на Балканите.

В илямския свят уахабитите задълбочават разделението между сунити и шиити, тяхнта цел е налагнето на уахабизмът като доминираща идеология във всички мюсюлмански държави.

Ислямския тероризъм не е създаден от лидери или държави, той е динамичен и неуловим, защото е подчинен на идеология, това е идеологията на уахабитите.

Всички терористите (от мюсюлмански братя, Ал-кайда, Боко Харам, Ал-Шабаб, Ал-Шариа, ИДИЛ и техните поддръжници, както и още хиляди политчески и полувеонизирани организации) не са режим, племе, държава, всички те са подчинени на една идеология - това е крайно консервативната форма на исляма - уахабизъм.

Мнозина ще се изненадат, че уахабизъма и салафизъма са официално наложени в страни като Саудитска Арабия, Дубай, ОАЕ и Катар, които са най-верните съюзници на Великобритания, САЩ, Израел, Франция и Германия в Ислямския Свят. 

Крайно консервативна форма на исляма печели и нови територии - това са мюсюлманите в Западна Европа, Кавказките републики на РФ, Азия, Африка и Турция. За радикалнита идеологията няма държави, граници и континенти, тя не се спира с полиция, войни и разследвания, тя се размножава със среиозна финансова подкрепа и се храни от бедността, невежеството и неграмотността.