Новата европейска догма - правата на не-европейците.

Според официалната статистика, със стремителни темпове, расте дела на мюсюлманската общност сред населението на Евросъюза: Амстердам (14%), Антверпен (16,9%), Брюксел (до 25%), Бирмингам (26,9%), Марсилия (25%), Стокхолм (20%), Кьолн (12%). А някои квартали на тези градове, като печално известния Моленбек в Брюксел или Сен-Дени в Париж, са почти напълно мюсюлмански.





На европейската икономика не й е необходима неквалифицирана работна сила в такива количества. Вече има примери – както в Германия, така и във Франция, където през 60-те и 70-те години на миналия век пристигат милиони мигранти от страните на Африка и Близкия изток, получаващи работа в сектора на обслужването, на строежи и в автомобилната промишленост. С времето нуждата от тази работна сила отпада, само че мигрантите остават в Европа и минават на социални помощи. Именно сред тези мигранти, предимно мюсюлмани, се образува градската субкултура, която отрича европейските трудови и цивилизационни ценности.

Догмата на съвременна Европа се нарича - "правата на човека".

Европейския либерализъм създаде благоприятна почва за широкото нашествие на исляма в Европа. Стана ясно, че днес европейския юридически арсенал въобще не съответства на реалностите, а европейските власти са безсилни пред разгула на ислямското насилие. Атентаторите в Западна Европа бяха мюсюлмани французи и белгийци, а не сирийци, иракчани или алжирци. Не можем да обвиняваме всички мюсюлмани. Но проблема е в новата догма, която създава от ислямските граждани на западни държави - терористи, в западните държави има много утракрайни мюсюлмански общности. Европа не се справя с този радикализъм, въпреки, че е в сърцето на Европа, в столиците и в най-големите градове. Липсва контрол, липсва и желанието за контрол, в Европа има само толерантност.

Европа дава шансове и на хора, които искат да я унищожат, да се възползват от предимствата на правовата държава, защото е религиозно толерантна, социално щедра и предлага невероятно слаб контрол над иманите, джамиите, ислямските училища и университети. Повечето гнезда на радикален ислям в Европа са спонсорирани и направлявани от ОАЕ, Бахрейн, Дубай и най-вече от Саудитска Арабия, и Катар. Държави, които са религиозни диктатури, начело със сунитски монарси, които са добре дошли в Европа и не попадат под ударите на новата европейска догма - “Правата на човека". В Саудитска Арабия и Катар християнството и християнските символи са забранени, жените нямат почти права, на чужденците им се взимат паспортите, когато постъпват на работа… и се управляват от деспотични фамилии, но това липсва в “свободните медии”, няма дела срещу тях в НАДнационалните съдилища, организациите за правата на човека, много мъгляво и неуверено съобщават са смразяващите диктатури.

Увеличаването на мюсюлманската общност в Европа във връзка с високата раждаемост на фона на намаляване на коренното европейско население води до радикален срив на социокултурния и етническия баланс, а също така и към неизбежни търкания, способни да прераснат в граждански конфликт. Перспективите за интеграция в европейското общество и трудова среда са без значение както за „старите“, така и за „новите“ мигранти-мюсюлмани.

Идеологията на радикалния ислям е базиран на уахабизъма и салафизъма (течения в сунитския ислям) изповядвани от ислямските диктатури на Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Бахрейн, Дубай, Турция и няколко африкански държави, не от Сирия (Фамилията Асад, която управлява страната, са алауити, т.е. Шиити, те са светско настроени, празнуват Kоледа заедно с християните, а жените никога не се забраждат, християните имат свои съдилища).

Не аулитите на Асад или поддръжниците на Садам или Кадафи са причината за разпространението на този радикален ислям (уахабизъм) в света, който спонсорира иманите, терористите и атентаторите. Не е само Ал-Кайда и Ислямска държава. Боко Харам действа в Нигерия и съседните държави, Ал Шабаб в Сомалия, Ансар ал-Шариа в Тунис и т.н. Техни поддръжници и основни финансови донори са официалните религиозни институции в Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Бахрейн, Дубай, Турция и ислямските африкански държави.

Същите “свободни медии”, НАДнационалните съдилища и организации за правата на човека пропуснаха да видят, че Сирия бе най-толерантната, най-светската страна от всички други мюсюлмански страни взети заедно. Християните имаха пълни права, почивка в събота и неделя, имаха собствени съдилища…къде другаде имаше такова спокойствие? В Саудитска Арабия може би?

Сирия нямаше един долар външен дълг, образованието и здравеопазването бяха безплатни, имаше масово производство, заводи, имаше затворени цели промишлени цикли. Преди войната Сирия се развиваше с бързи темпове. Много сирийци в България се връщаха в родината си, заплатите бяха по-високи от тукашните, имаше много работа, много възможности. Нямаше корпорации, които да завладяват пазара, а дребното занаятчийство и семейният бизнес процъфтяваха. Разбира се, имаше и лоши страни – писането на доноси, прибирането и изчезването на политически затворници, някои от тях наказани за привидно смешни и недоказани неща и т.н. Никой не може да отрече това, но в крайна сметка Сирия бе хиляди пъти по-демократична и по-светска държава, отколкото например Кувейт, Саудитска Арабия и Катар, или Бахрейн. Защо не работят за налагане на демократични режими там?

Новата европейска догма за Правата на човека, работи избирателно на световно ниво, на откровени диктатури, в които липсват човешки права и религиозни свободи, не се налагани критики, санкции и политическа изолация. Защо? Но същите “свободни медии”, НАДнационалните съдилища и организации за правата на човека не пропуснаха да “раздухат” стълпените обвинения срещу Асад, че е ползвал химическо оръжие в собствената си държава, нещо което остана недоказано, както и притежаването на химически оръжия от правителството на Садам в Ирак.

Възстановяването на защитата и сигурността на гражданите в Европа предполага връщане към основите на истинската демокрация, защото ислямските, с парите на Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Бахрейн и Дубай, Турция построиха джамии в Европа, наложиха своя начин на живот, въведоха свои норми, закони, правила и забрани в храненето, междуличностните отношения, дрехите, прилагането на законите, отношението и възпитанието на децата, които израстват като европейски граждани - ислямисти.

Почти всички мюсюлмани в ЕС са изселници от Близкия и Средния Изток, Северна Африка и от Балканите. Независимо от дългогодишното пребиваване в Западна Европа, те упорито се придържат към традиционните за тях религиозни и семейни ценности и религиозни закони, а не светски - европейските.. Предвид по-високата раждаемост сред европейските мюсюлмани е високо процентното отношение на младежите, особено възприемчиви към пропагандата на войнстващия ислямизъм и традиционните ислямски ценности. Радикалният ислям се разпространява стремително сред мюсюлманските младежи в Европа – както сред новодошлите, така и при представителите както сред новодошлите, така и при представителите на второ и трето поколение мюсюлмани.

Демографският бум в арабските страни и в Турция продължава – т.е. по целия периметър на Европа. Например населението на Египет нараства с 2 млн. души годишно, то вече надмина 90 млн. и ще стигне 100 млн. души в близките години. Страната се задъхва от пренаселване, не достига вода, подходящата за живот земя е 7% от цялата територия на страната. С аналогични проблеми се сблъскват и други страни от арабския свят, числеността на чието население надминава 400 млн. души, в това число Алжир (около 40 млн. души), Сирия (22 млн.), Ирак(35 млн.).

Въпреки ясните факти, западноевропейските “независими медии” и политици продължават да пренебрегват демографската заплаха, произтичаща от Средиземноморието. Създава се впечатлението, че нито зачестилите терористични действия, нито миграционната криза, нито надигащият глава ислямски радикализъм няма да заставят политическото ръководство на Евросъюза и страните от Западна Европа да се откажат от идеологическите догми „мултикултурност“, политическа коректност и толерантност.

Догмата на съвременна Европа се нарича - "Правата на човека"

Суверенитетът днес вече не принадлежи на народа, а на “религията” за Правата на човека, която се е превърнала в пагубна догма за европейските нации. Задачата на демокрацията е да даде възможност на хората да държат в своите ръце съдбата си, своята идентичност, територия, хуманизъм и да приемат важните за обществото решения. Напоследък излиза, че у народите в Западна Европа вече няма демокрация, защото догмата за правата на човека е над народовластието.. Това, което днес у нас се нарича демокрация, представлява управление на догмата за Правата на човека (Правата на емигрантите-мюсюлмани), чиито много често безумни указания се налагат на европейските народи, от “независимите медии”, които експлоатират нашите чувства, от брюкселската бюрокрация, от НАДнационални съдници (които не са изборни, т.е. нямат мандата на европейските граждани - бюрократични НАДнационални механизми за налагане на новата догма).

Мюсюланите пренебрегнаха европейските закони и признаха само религиозния брак, като забраниха гражданския, одобриха полигамията и подчинението на жената на мъжа и т.н. Те използваха европейската толерантност, но у тях липсва каквато и да е толерантност. Те използваха новия ред в Европа, подчинен на новата религия "правата на човека", но тяхната религия е различна и не признават "правата на човека", а само шариата. Догмата за “правата на човека” променя активно Европа, етнически, религиозно, социално и културно и това не е по волята на европейците.

Макар, че ислямистите презират европейците и признават единствено световната мюсюлманска „умма”, ако някой опита да ограничи този произвол, ще се появят десетки правозащитни организации, които сезизарт Европейския съд по правата на човека. Тези организации са най-големите предатели на европейската цивилизация, демокрацията като народовластие и християнството.

След войната в Ирак, християните - изчезнаха, нали демокрацията победи Садам? Либийците получиха същата демокрация, диктатора беше убит, днес либийците как живеят? В демокрация, в просперитет, сигурност? Каква е тази победа, която оставя след себе си разрушения, смърт и гражданска война? В Афганистан талибаните бяха победени, Осама Бин Ладен беше убит, днес афганистанците как живеят? Защо след като победиха в Афганистан, е износител на 90% от световния хероин? Отговори няма, “свободните медии” не питат, НАДнационалните съдилища не съдят, организациите за правата на човека - мълчат.

Няма как тази политика на превземане на европейския континент да е случайна. Бежанската вълна може да се спре за една седмица, но няма воля за това.

На Изток липсва съвременния х(к)ан Тервел за спаси Европа, Карл Велики също не се вижда на Запад.... задава се нов ред в Европа, благодарение на думи като - хуманност, толерантност и съчувствие. И трите липсват у ислямистите, които ни заливат... няма кой да спаси Европа докато е подчинена на САЩ и Израел. Християните ще са новите "неверници", "не-хора", "гяури" в собствените си държави. За разлика от нас - българите, хората в останалата част на Европа не знаят какво е ислямско РОБСТВО (толерантно наричано "присъствие")... задава се!



*независимите медии/свободните медии също имат свои собственици и ръководни органи, които имат относителна свобода


утон за социални мрежи

”Ислямът не е религия на мира”

Хамед Абдел-Самад е роден през 1972 година. Син е на сунитски имам. През 1991 година се присъединява към Мюсюлманското братство, което по-късно напуска. Днес той е член на Немската Ислямска Конференция и един от най-известните критици на исляма. През 1995 година се установява в Германия. Следва политология  и между другото работи в Ерфуртската катедра за изследване на исляма и в Института за Еврейска история в Мюнхен. Наскоро излезе от печат книгата му „Мохамед. Равносметката” /издателство Дрьомер/

Едно интервю на Die Zeit:

Цайт: Господин Абдел-Самад,  през последните седмици имаше призиви за Вашата смърт. От кого?

Хамед Абдел-Самад: Нямам право да говоря за това, защото в момента тече разследване на Федералната Криминална Служба. Но този път заплахата е много по-близка и конкретна отколкото предишния. След излизането на новата ми книга за пророка  Мохамед получих най-висока степен на застрашеност. Това означава, че не мога да премина например през контрола за сигурност на летището, а трябва да бъда транспортиран директно до самолета в бронирана лимузина. В самолета до мен седят охранители. На Панаира на книгата бях с бронирана жилетка.

Цайт: От дълго време предупреждавате за ислямистки терористични нападения в Европа. Изненадаха ли Ви атаките в Париж през ноември?

Хамед Абдел-Самад: Не. Откакто европейските държави засилиха военната си намеса срещу Ислямска държава беше само въпрос на време да очакваме ответен удар от нея. Ислямският фундаментализъм се разраства и от години намира благоприятна почва и в Европа. Това трябва да ни покаже, че не сме си взели поука от 11 септември. Европа допусна изграждането на политически ислямски структури като смяташе, че по този начин стимулира толерантността. Много ме натъжава този предвидим терор.
Също така не разбирам, как европейските джихадисти имат правото да пътуват до Сирия и да се връщат от там, без правовата държава да се намеси.

Цайт: Нямаме ли достатъчно действащи закони?

Хамед Абдел-Самад: Напротив. На мнение съм, че имаме закони. Но да пътуваш до Сирия и да се присъединиш към ИД означава участие в чужда военна формация, в терористична организация. Само тези два факта са достатъчни някой да бъде задържан веднага, независимо от това, дали е убивал или не. За съжаление, нито в Германия, нито във Франция имаме достатъчно сили за сигурност, за да охраняваме всички потенциални извършители денонощно. Необходимо е повече хора да работят на смени, за да пазят един единствен ислямист. Естествено по-лесното е да бъдат задържани и обвинени за проповядване на омраза. Но Европа дава шансове и на хора, които искат да я унищожат, да се възползват от предимствата на правовата държава. И в това е нейната слабост.

Цайт: Всъщност толерантността е сила, защото предполага критично отношение към самия себе си. Кога тя се превръща в слабост?

Хамед Абдел-Самад: От 11 септември насам говорим, че трябва да зищитаваме нашите ценности. Но как? През 2011 година международният  тероризм беше сравнително обозрим – имаше няколко хиляди бойци, които се бяха барикадирали в Хиндокуш. Днес си имаме работа с цели армии от истински терористи, които хвърлят света в страх и ужас. Западът води погрешни войни и същевременно подцени  проблема. Точно миролюбивите мюсюлмани, които са изпитали нарастващата опасност на милитаризирания ислямизъм на собствен гръб, подцениха тази опасност. Винаги Западът беше виновен за всичко.

Цайт: Западът има голяма вина, защото подпомогна терора с безсмислени военни операции. Кое по Ваше мнение не е вина на Запада?

Хамед Абдел-Самад: Фактът, че и либералните мюсюлмани се виждат в ролята на жертви. Те донякъде имат право за това, че Западът направи невероятно много грешки в арабския свят и за това, че войната в Ирак подейства като катализатор и запали огъня на тероризма. Този огън винаги е бил тук , защото ислямът още от самото си начало съдържа в себе си идеологията на насилието. И до днес насилието служи да компенсира мюсюлманските комплекси за малоценност чрез фантазии за повсеместна власт.

Цайт: За кои фантазии за повсеместна власт става дума?

Хамед Абдел-Самад: И до днес ислямът дели света на вярващи и невярващи. Той не само легитимира насилието над неверниците, а и го изисква и стимулира. В нашата религия има още твърде много вярващи, които са убедени в абсолютната истина на светите текстове. Това е знак за непросветеност. И въпреки това федералната канцлерка твърди, че тази религия е част от просветена Германия.

Цайт: Може би тя просто има предвид местните мюсюлмани, които не искат фундаментализъм и терор.

Хамед Абдел-Самад: Възможно е, но сериозна критика на фундаментализма просто няма. Политиците и медиите се страхуват да не обидят мюсюлманите или да станат обекти на омраза от страна на десни екстремисти и омаловажават проблема. Действат под мотото:
” Това няма нищо общо с исляма, това са просто социални и геополитически проблеми.” И грешат.

Цайт: Има и обаче мюсюлмани в неравностойно положение в гетата около Париж, Марсилия и Тулуза.

Хамед Абдел-Самад: Да, но в същите тези гета има и маргинализирани африканци, които са християни и  не обезглавяват никого. В кварталите на Лондон има не само мюсюлмани в неравностойно положение, а и такива индуси. Да не би те да взривяват автобуси и концертни зали? Вярно е и друго. САЩ донесоха зло навсякъде в света: във Виетнам, в Никарагуа, в Чили, в Корея. Но въпреки това няма отмъщение срещу цели в САЩ. Защо? Защото обидата на мюсюлманите съдържа в себе си и културен елемент.

Цайт: Бихте ли разяснили този факт?

Хамед Абдел-Самад: Вярващите мюсюлмани считат себе си за натоварени със свещена задача: След евреите и християните Бог говори последно на нас, мюсюлманите, и ни призова да завладеем света. Сега обаче сме безсилно малцинство.

Цайт: Действително много мюсюлмани по света живеят в бедност.
 
Хамед Абдел-Самад: Ислямизмът обаче иска да превърне тези безсилни хора в елит, в авангард. В момента това се усеща в исляма, както в никоя друга култура. Сред терористите обаче има не само бедни и онеправдани хора, а и образовани и с добри доходи като атентатора от Сан Бернардино. Има стари и млади, африканци, араби, азиатци, европейци и американци. Какво ги свързва в крайна сметка? Ислямът. Но който подхване тази тема, бива смятан за расист и то въпреки факта, че ислямът не е раса. Много медии отказват да видят мащаба на опасността.

Цайт: В някои западни държави съществуваше и противоположен на този проблем, а именно създаването на паника, например в ултраконсервативните американски медии. От една страна истерия, от друга отхвърляне на действителността. Освен това се казва, че не трябва да използваме думата „война”.

Хамед Абдел-Самад: Предимно германците не искат да говорят за война, защото им липсва решителност да унищожат готовата за война Ислямска държава. Или най-малкото да я нападнат от въздух. Защо доскоро цели колони с пикапи на Ислямска държава пътуваха от Рака за Мосул и обратно, без да бъдат цел на нападение? Защото не смятаха проблема за належащ и защото някои от нашите „партньори” в борбата срещу терора на Ислямска държава я подкрепяха. На Запад подценяват терористите като говорят за тях като за отделни луди. Но войната срещу терора може да бъде спечелена само, когато бъде победен ислямизма в целия свят.

Цайт: Какво смятате за позицията  на германските противници на намеса в Сирия, които искат само да поддържат бунтовниците.

Хамед Абдел-Самад: Това не е добра идея, защото самите бунтовници са ислямисти. Няма секуларни бунтовници. Който твърди обратното, няма представа каква е реалната ситуация. Относно бомбардировките мога да кажа: Ако не бяхме бомбардирали, Синджар нямаше да бъде свободен и щяхме да загубим Кобане. Тогава може би щяха да паднат и Рамади, а може би и Багдад.

Цайт: И е доста сигурно, че Ислямска държава щеше да влезе в Ербил миналата есен, когато бойците им бяха само на 30 километра от най-важната отправна точка за бежанците.

Хамед Абдел-Самад: Тогава действа Америка, но не и Европа. Всичко това е от страх от времето на студената война, страх от последиците и от погрешни реакции. Следователно не се предприема нищо, също както през 30-те и 40-те години. Колко време мина, докато беше победен Хитлер? Знам, че хората не могат да приемат това сравнение, но съм убеден, че ислямизмът е фашизмът на 21 век. Който смята, че може да задържи топката чрез помиряване и да смекчи терора с междурелигиозен диалог, се лъже.  Напомням,  че през 30-те години и Чембърлейн смяташе, че Хитлер може да бъде озаптен с политика на намаляване на напрежението. Това е смъртоносна грешка.

Цайт: Помиряването може да бъде и успешно.

Хамед Абдел-Самад: Но донесе ли ни полза политиката на културна чувствителност след 11 септември в Европа? Не. Фундаментализмът се разрасна като рак и то най-много в арабския свят. Срещу него трябва да се борим последователно, а не да се надяваме, че кюрдите ще решат този въпрос вместо нас. Не, кюрдите никога не биха се справили. Те нямат редовна армия, за да завладеят и задържат под своя власт цели градове.

Цайт: И какво ще стане с провалените войни в Ирак и Афганистан?

Хамед Абдел-Самад: И те бяха водени непоследователно. Бяха свалени единствено талибаните, след което на Афганистан беше обърнат гръб. Свалиха Садам Хюсеин и оставиха Ирак на волята на съдбата. Това беше грешка.

Цайт: Какво бихте казали на германците, които не искат да умират в Ирак?

Хамед Абдел-Самад: Да победим  терора означава, че трябва да се примирим с факта, че на Запад ще се връщат ковчези с войници. От това се страхуват не само майките, но и политиците. Защото отговарят пред избирателите си. Това е разбираемо. Но къде е нашата отговорност пред мира? На Запад вече нямаме готовност да даваме жертви. Лъжа е, ако твърдим, че искаме с цялата си твърдост да се борим срещу терора и не поемаме риск.

Цайт: Миналата година доставихме оръжие на бойците пешмерга.

Хамед Абдел-Самад: Да, ние сме световни шампиони по продажба на оръжие, но иначе не водим войни. Това също е слабост на Европа. Ние сме преситени и презадоволени. Това терористите много добре го знаят. Ние се страхуваме от смъртта, а те не.

Цайт: Това е религиозен фанатизъм у хора, които са готови да умрат за един Бог. Ние с право не искаме да си го внушим.

Хамед Абдел-Самад: Не очаквам от Запада фатализъм, само решителност.

Цайт: След мирната революция от 1989 година се развихри една еуфория на свободата, но не и дискусия за това, как тя трябва да бъде защитавана. Издигнахме в култ капитализма, отхвърлихме дебата за справедливост и потънахме в илюзията, че с тоталитаризма е свършено. Сега плащаме сметката за тези действия.

Хамед Абдел-Самад: „Защитаването на ценностите” остана една празна формулировка. Как иначе ще си обясним факта, че ислямисти  изградиха структури навсякъде в Европа – в Париж, Марсилия, Брюксел, Амстердам, Малмьо, Берлин или Вупертал? Знаем , че в Германия живеят хиляди ислямисти, готови да упражнят терор и стотици заподозрени, но никой от тях не е в затвора. Защо не са под полицейско наблюдение?

Цайт:Защото не искаме да прилагаме диктатура и контрол над възгледите на хората.

Хамед Абдел-Самад: Германците винаги са се страхували, че с това ще ги обявят за „рецидивисти”. Избягват да говорят за тайни служби и полиция.

Цайт: Това не предизвиква ли симпатия?

Хамед Абдел-Самад: Не. Това е доказателство за голямата липса на доверие в нашата демокрация. Полицията в една правова държава не е опасна по подразбиране. Също и тайните служби. Вместо това точно джамиите се превръщат в събирателни точки за бежанците. И това дава повод за радост на семейната министърка Швезиг.

Цайт: Защо смятате, че джамиите са неподходящи за тази цел?

Хамед Абдел-Самад: Настоятелствата към джамиите често са етнически съюзи, които защитават национални интереси, предимно тези на Турция. И в доста случаи те са дългата ръка на чуждия ислямизъм, понякога на уахабизма или на Ислямските братства. Това не са немски съюзи. Парите идват или от Турция или от страните в залива. Имамите в повечето случаи не са родени и израснали в Германия. Те проповядват същата теория и същите обществени нагласи, които са отговорни за мизерията в арабския свят.

Цайт: Можете ли да опишете този процес по-подробно?

Хамед Абдел-Самад: Това е същата дискриминираща нагласа спрямо неверниците, дискриминирането на жените, омразата към евреите. Сирийците масово бягат при нас от това израждане на исляма. А ние искаме да ушием „рокля от плата”, който е отговорен за гражданските войни в Близкия изток. Това няма как да стане. Фатална грешка е пристигащите сирийци да бъдат оставени на настоятелствата към джамиите. Така не можем да защитим нашите ценности. Така фундаментализмът просто се прехвърля на Запад. Повтарям: Джамиите не са място за интеграция. Трябва да водим дебат по исляма в държавните училища. Но какво ми пишат много учители? „ Не се осмелявам да говоря с моите ученици-мюсюлмани за ислямизма и терора.” Дори в университете няма контроверзни дискусии с критици на исляма, за да се запази вътрешния мир. Така няма да защитим нашия свят.

Цайт: Сигурно има и оправдан страх да не са насажда десен екстремизъм спрямо мюсюлманите.

Хамед Абдел-Самад: Но десният екскремизъм се разпалва от абсурдното твърдение, че ислямът няма нищо общо с ислямизма. Ако не назоваваме проблемите с истинските им имена, няма да запазим и мюсюлманите. Дори напротив. Можем да ги защитим, ако говорим честно за проблемите и провеждаме този дебат в обществото. Изобщо не ми хареса мюсюлманина в Париж, който на Площада на Репуликата завърза очите си и  държеше плакат:”Аз съм мюсюлманин, не терорист! Аз ви вярвам, вярвайте ми и вие!”

Цайт: Но това беше жест на помирение. Защо не го одобрявате?

Хамед Абдел-Самад: Това беше събитие за жертвите на терора. Този мъж трябваше да каже:” Аз съм жертвата, а ислямът е мирна религия.” Ако това беше вярно, Ислямска държава щеше да е държава на любовта, състраданието и справедливостта, където жените са равноправни и хомосексуалистите не се страхуват за живота си. Но Ислямска държава не е това. Не са и Саудитска Арабия, Иран, Судан, Мароко, Пакистан и всяка друга страна,  в която законите на исляма се превръщат в политика.

Цайт:  Въпреки това не бива да бъркаме мюсюлманите с Ислямска държава.

Хамед Абдел-Самад: Правилно.Трябва да се прави разлика между мюсюлмани и ислям, но не да се оневинява исляма. Ислямът като религия на мира? Това е лъжа, която не ни носи нищо добро. И когато медиите я повтарят не бива да се учудват, че ги определят като „лъжливи медии”. Интересното е, че в арабския свят междувременно се води много по-открит дебат за исляма, в Египет, в Ливан и в Тунис. Но в Европа апологетите имат преимущество.  Разобличаващо е обаче обстоятелството, че същите хора, които твърдят, че не трябва да поставяме мюсюлманите  под един знаменател, предупреждават, че идващите бежанци могат да се радикализират, ако не ги интегрираме успешно. Точно това е да поставиш някого под един знаменател с някой друг. Ислямското момче не може да намери работа, следователно ще хване Калашников. Логично е. Това е хвърляне на подозрение върху тях. Защо това не го правят виетнамците, индусите, украинците и руснаците? Защо те не са заподозрени? Защото в исляма действително съществува един потенциал на насилие и този потенциал ежедневно се използва във всички кътчета на света.

Цайт: Какво най-напред бихте променил в исляма, ако бяхте в състояние да го направите?

Хамед Абдел-Самад: Не искам да променям нищо в писанията. Бих желал само да признаем, че ислямът не е дошъл, за да стане част от този свят, а за да владее света. Това е заложено в текстовете и се среща в историята на исляма като преживяна действителност. И тъй като Коранът се счита за директното божие слово, той често може да бъде поставен в друг контекст. Днешните ислямисти разбират поръчението на Аллах по същия начин, по който и предишните. Те не злоупотребяват с исляма, а го употребяват. В нито една друга религия понятието „неверник” не се използва с такава неприязън, както в исляма. В нито една друга религия фактът, че не вярваш, означава смъртна присъда. Трябва да се сбогуваме с валидността на текстовете в Корана, както повечето християни се дистанцират от някои текстове в Стария завет. Би било добре, ако немюсюлманите помогнат за това, вместо да отричат проблема.

Превод: Нели Петрова
Източник: Die Zeit
http://www.zeit.de/politik/ausland/2015-12/hamed-abdel-sama-islam-kritik-muslime-fundamentalismus 

Още по темата:

Европа не интегрира имигрантите, те ще интегрират европейците:
https://www.facebook.com/stoyan.furnadzhiev/videos/o.336248173163147/10201709274211564/?type=2&theater 

Ще се интегрират ли мюсюлманите в Европа?
http://lidislidis.blog.bg/politika/2015/12/10/shte-se-integrirat-li-miusiulmanite-v-evropa.1413666