Безкръвния преход в България

Етническият ни модел е най-ценният капитал на прехода, убеждава Местан от трибуната на Парламента, всеки път когато има етническо напрежение в Европа.

Мисля, че трябва да си отговорим на няколко въпроса:

- Кой и как реализира държавната 'революция'?
- Защо прехода в България беше толкова плавен, без драматични сътресения до 1997 г.?
- Колко граждани загуби държавата благодарение на липсата на революционна промяна?
- Кога започна прохода от тоталитаризъм (управление на номенклатурата) към демокрация (управление на гражданите) и дали е започнало?

Тодор Живков е свален от власт на 10 ноември 1989 г. На негово място стъпва в длъжност председател (президент) Петър Младенов, заменен по-късно от лицето Жельо Митев Желев. Когато Андрей Карлович Луканов е “избран” за министър- председател на Република България. Скоро след това се появяват частните фирми с държавни капитали - “Мултигруп”, “Трон”, “Евроенерджи”, “Литекс”, Първа частна банка; никнат една след друга фирми за охрана: “Ипон”, “ВИС1”, “Скорпио”, “Секюрити”, “Делта”, “Гардения”; създават се популярните банки, финансовите пирамиди, започват да се изнасят пари, на сигурни места - Швейцария, Кипър, Каймановите острови и други офшорни зони. На улицата цари тотална анархия. Борчески бригади обикалят в градове, села и паланки и насила принуждават собственици на фирми да си плащат за охрана. Контрабандата процъфтява, хазартния бизнес също. Работещите канали на “Кинтекс” и СОМАТ влизат в схемите на новите босове. Но и босовете си имат началници. Дали си кредитен милионер, банкер, фараон, бизнесмен или “борец”, дали си създал мит или легенда за своето богатство, дългата ръка на ДС винаги те държи за ухото и те направлява накъде да вървиш и какви да ги вършиш.

В България властта на БКП и ДС се укрепва още повече след “демократичните” промени. Номенклатурата подготвя и релализра смяната на властта, като изключва възможността за революция, защото това би могло да промени планирания "преход". Задкулисните играчи, кукловодите, са така нареченият Генералски съвет в БСП, който управлява всички партии и самата държава.

Ключово значение за реализираното и консумирането на "прехода има т.нар. Генералското движение в БСП, за което се твърди, че се ръководи от о.з.ген. Любен Гоцев.

Любен Гоцев е роден в София през 1930 г., завършва Института по Международни отношения в Москва, школата на КГБ и работи през целия си живот в ДС. Бил е зам.- вътрешен и зам.- външен министър, министър на външните работи при Луканов, представител на НРБ в ООН. Зам.-началник в I-во Главно управление на ДС.

Генералското движение или бившите ДС висши ръководители са създателите на повечето “силови” групировки, холдинги, банки, крупни финансови институции и мастити бизнесмени.

Близък приятел е с генералите Атанас Семерджиев, Нанка Серкеджиева, Бригадир Аспарухов, полковник Димитър Иванов – шеф на 6-и отдел на Шесто главно управление на ДС. Има бизнес-отношения с другарите Младен Мутафчийски, директор на оръжейната фирма “Тератон”; Асен Мичковски, човекът с куфарчетата, шеф на “Селена холдинг”; Петя Славова и Митко Събев от “Нефтинвест”, а преди това с Цветан Начев, докато банката е Международна ортодоксална банка “Св. Никола”; Денис Ершов, Майкъл Чорни и, и, и! Той е от малцината посветени в унищожаването на досиетата. През 1990 г. най-ценните и важни данни за доносниците, агентите, щатните и нещатни сътрудници на ДС изчезват от архивите на МВР. По негово нареждане е унищожена цялата нормативна база, дала огромната власт на ДС. Тогава министър на вътрешните работи е генерал Атанас Семерджиев, а за архива отговаря генерал Нанка Серкеджиева. Бай Любен Гоцев, както го наричат от уважение “борците”, е създател на “силовите” групировки, които са съставени от борчески бригади. Благодарение на него се появяват ВИС-1, СИК, ТИМ, ДИК, “Аполо и Болкан”, “Ипон-1” и всички останали. На него дължат възхода си Илия Павлов, Васил Божков, Красимир Стойчев, Емил Кюлев, като не трябва да омаловажаваме ролите на Андрей Луканов и Огнян Дойнов, Христо Христов и Кеворк Кеворкян, Ангел Стойчев и Димитър Иванов, Петър Манджуков и Младен Мутафчийски.

През 1993 г. борбата за преразпределение на териториите е в разгара си. Парите на партиите се въртят от новоизлюпените “босове”, президенти на фирми – бизнесмени, банкери и всякакви шмекери, решили да отчупят от баницата. Появяват се и нов вид тарикати, предусетили вкуса на парите, те са старите-нови държавни служители, чиновници и политици. Това са съдиите, прокурорите, митничарите, следователите, полицаите и общинарите. За да постъпиш на такава длъжност се плащат определени суми, които се отчитат в партийните каси. Ако е БСП на власт, пълнят се червените каси. Ако е СДС на власт, пълнят се сините каси. Политическата номенклатура стои като чадър над целия бизнес, бил той легален или нелегален. БКП е разделена на няколко фракции: БСП, СДС, ДПС, БЗНС, които уж са в противоборство и или управляват, или са в опозиция. Дава се възможност и на едните и на другите добре да печелят. А балъците по митингите на площадите – тях винаги ще ги има.

Етническа карта и етнически мир са реализирани, чрез създаването на етническа партия. Тя има за цел да контролира етническите турци и да консумира техния вот. ДПС съществува благодарение на родения в Москва, Андрей Карлович Луканов - агент на руското ГРУ. И не само...

Луканов създава ДПС по поръчка на своите ДС другари, за да има пълен контрол над турците в България, и не само - Западните държави също настояват да има турско представителство във властта, затова ДПС е проектирано (като СДС) да бъде 'демократична' партия подчинена на ДС. ДПС е създадено по времето на управлението на Луканов и признато от Конституционния съд, доминиран от бивши служители на ДС. Ръководството на ДПС също е съставено от бивши служители на ДС.

Партии на етническа основа не съществуват и са забранени в САЩ и ЕС, но тази идея е подкрепена от Запада - защо? Защото никой не иска да има демократична и свободна държава. България е оставена в западната сфера на влияние, но това не означава, че западните ценности са наложени в нашата държава. Всички държави от Германия до САЩ предпочитат да имат пълен контрол, от колкото да сме независима политически и икономически държава. Това е причината България, все още, да има една от най-корумпираните съдебни системи в света. Имаме си етническа партия - явно подкрепена от ЕС и САЩ и от Българската Мафия.

В доклада на Държавния Департамент на САЩ, относно изборите в България през 2007 г. се казва: На тези избори, казва се в доклада, е имало „безпрецедентно купуване на гласове”, за което са дадени около 200 милиона лева. Не е пропуснат „изборния туризъм”, главно “внос” на цели автобуси гласоподаватели от Турция. Според американския доклад тези нарушения се дължат на бизнес кръгове и фигури от организираната престъпност, опитващи се да издигнат свои местни политици, за да имат по-голям достъп до финансите от ЕС. Защо тогава ДПС все още съществува, защо САЩ и ЕС не правят нищо за нейната забрана, а напротив - етническата партия има пълната им подкрепа и един от най-големия защитник на НАТО и ЕС в България.

Обръча от фирми са част от фимрите на ДС, които контролират българската политика и икономика. Те нямат политически цвят и основната им цел е да освояват колкото може повече държавни поръчки, да имат свободен достъп до ЕС фонодове и да конторлират политическата и съдебната система в България, за да може да се чувства над закона. ДС фирмите контролират България - най-големите комунисти станаха най-едрите капиталисти! Това е българската 'привидна демокрация' или по-скоро ПЛУТОКРАЦИЯ (форма на държавно управление, при която решенията на правителството, съда и парламент се базират не на мнението на народа, а се вземат от влиятелен кръг на висшето общество, съставен от богати хора).

Политическите парти в България са създадени от ДС, ДПС не е изключение, същия генезис има и СДС и останалите политически партии. Но СДС не е създадена на етически принцип, на нея се довериха всички ние - анти-комунистите, които искаха да станат граждани-демократи, но не се получи - станахме РОБИ. Това е причината СДС да не съществува - вече няма балъци, които да вярват, че СДС и производните им са демократични партии. Тази загуба на доверие в СДС наложи появата на нови ДС формации, които трябваше да запълнят вакума в дясно, такива са - Кобур-Гота и подобни на него измекяри като АТАКА, ГЕРБ, Барковци, псевдо-Патриоти, ДС-ВМРО и България на гражданите. Е това се случва в дясно, но ДПС остава непокътната, защото е етнически и икономически организация и може само да се разраства - точно като е проектирано. Всички са доволни и ЕС и ДС!

Преди да ме обвините за Атакист нека споделя, че спред мен, един и същи бизнес център управлява и “Атака”, и ДПС. Не е необходимо двете партии да се финансират взаимно, на тях просто им плащат от едно и също място. Волен Сидеров и Ахмед Доган привидно се държат като врагове, но знаят добре, че кукловодите им са едни и същи.

Безспорно ДПС е най-успешната българска партия. Тя е създадена от ДС (бившите руски протежета), има подкрепата на САЩ и ЕС. Не е критикуван от Запад, че е етническа партия. ДПС контролира своите избиратели много 'демократично' все повече цигани се потурчват за да избягат от определението роми/цигани и да станат турци. За мен това е мафиотска структура. В Турция се радваха и помагаха на ДПС, и със сигурност го използват за своите си цели и пантюркски амбиции, но не е ясно до каква степен го контролират. ДПС се утвърди като етническа мафиотска организация, изключително влиятелна през последните осем години.

Населените места у нас са намалели с осемдесет и едно, но градовете са се увеличили с 18 за последните 25 години, отчита националната статистика, съобщава БНР. С милион и 400 хиляди са намалели българите, живеещи у нас за този период и сега те са 7 милиона 563 хиляди 710 души, едва една трета от тях е в селата.

От десетте града с население над 100 хиляди души преди четвърт век сега са останали седем, отпаднали са Сливен, Добрич и Шумен. Това, което се случва с България, е четвърта национална катастрофа, ние пребиваваме в такава четвърта национална катастрофа. Тя може би е най-тежката в цялата ни история, такава демографска катастрофа България не е имало през нито един период от историята ни, през нито едно робство, владичество, война или междуособица. Нация без население се превръща в просто територия, която ще бъде заета от други народи.

България е най-бедната страна в ЕС, държавата с най-голям демографски отлив, защото 25 години се управлява от от функционери на бившата БКП и бившата ДС, те са във властта, а трябва да са в затворите. България след промените попадна в западна сфера на влияние, но това не промени нищо. За САЩ и ЕС ние сме пазар, плодородни територии и население което трябва да се обезсили, държава която трябва да се държи в контролирана мизерия и корумпирани управляващи. Всички промени от НРБ към РБ се извършиха от Държавна сигурност, управляваше ни ДС, за да може от най-големите комунисти да се трансформират в най-крупните капиталисти, с благословията на западните държави.

Ние, гражданите на България, платихме цената на тази трансформация, наречена "безкръвен преход" и те продължават да крадат от нас.

 ”Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби”

 /Фраза на З. Стоянов, фалшиво преписвана на В. Левски/

Такова е освобождението на България от Турско и Съветско робство - знаете кой ни освободи от "братушките". Нищо в нашата страна не се случва без благословията на "освободителя" - САЩ.

Болшевиките - лъжи и факти

        Сталин заедно с лидерите на болшевишката революция, евреите - Ленин и Троцки

Днес се допуска масова грешка или по-скоро целенасочено медийно изопачаване на фактите, че болшевикте, руснаците, комунистите и съветските социалисти са едно и също нещо - злото на 20 век, което чрез СССР заразява Източна Европа и продължава да тормози Европа и в началото на 21 век.

Днес никой не оспорва факта, че Ленин напуска Швейцария със своите 32 привърженици във военен германски брониран влак, носещ злато и валута, достатъчни за започване на революцията. Той преминава през военните германски бойни линии, охраняван от германски войници. Но този факт, въпреки, че е документално доказан, остава силно подценяван.

Според един рапорт до Руското генерално командване на 14 февруари 1916г. в източната част на Ню Йорк се е състояло тайно събрание на 62 делегати. Целта на събранието им била да обсъдят начина за започване на голямата революция в Русия. Според делегатите в момента условията били много благоприятни, с изключение на финансовия въпрос. Някои от членовете веднага уведомили събранието, че той е напълно подсигурен, като многократно било споменавано името на Якоб Шифф. На 27 март 1917г. Троцки (Лейб Давидович Бронштейн) напуска Ню Йорк с още 275 свои последователи на път за Канада. В Нова Скоча канадските власти го задържат, защото откриват у него 10 000 долара - голяма сума за времето. Въпреки че Троцки притежавал американски паспорт, канадците отказват да го пуснат, защото знаели кой е и защо се връща в Русия. По същото време Канада/САЩ и Царска Русия воюват срещу Германия. Евентуална революция застрашавала интересите на Канада и САЩ понеже при неин успех Ленин би сключил мирен договор с Германия, а тя, като освободи войските си от руския фронт, би ги насочила срещу канадските и американските. Така и стана. Под натиска на американския президент Уилсън, който действа против интересите на собствената си страна, канадците пускат Троцки и придружаващите го. Ето малко повече информация за Троцки, това е руски документален филм, в който са включени и западни историци, включително американци и французи - https://www.youtube.com/watch?time_continue=6&v=V9C4u8qN-zs

Още преди да е завършила революцията, помощта отпусната от Германия свършва. Ленин се обръща за помощ към Уоилсън, който веднага изпраща 20 милиона долара от специалния си военен фонд - записано е в регистрите на Конгреса на САЩ на 2 септември 1919г. През 1926г. Рокфелер отпуска на Съветския съюз 75 000 000 долара заем и става негов скрит съдружник. Рокфелер построява там петролна рафинерия, която спасява до известна степен икономиката на Съветския съюз.През 1966г. САЩ намаляват контрола над експорта с комунистическите страни. Много стоки, смятани дотогава за стратегически, са освободени от ембаргото. Забрана за износ на Съветския съюз е имало върху много видове оръжия на САЩ, въпреки нея чрез Рокфелер построиха завод на р. Кама, най-голямата в света по производство на танкове и др. военна техника. В 1989г. Рокфелер и фирма на Ротшилд и синове от Лондон започват там строителство на повече от десет каучукови завода и огромен завод за алуминий. От много отдавна Рокфелер притежава изключителните права да прехвърля технологични новости от САЩ в Съветския съюз в най-различни отрасли, включително военния.

Парите са играли винаги една от най-важните и мръсни роли в историята на революциите, в съдбите на държавите. Любопитен е факта, че през 1918 г. от общо около 3,800 комисара в Русия, около 2,800 са американци. Една ключова част от тях са бивши мафиоти от долната източна част на острова Манхатън (около Деланси и Ривингтън улици), които съпровождат Троцки през пролетта на 1917 г. на кораба Християния. Тяхното пренасяне е платено от банкера Яков Шифф, роден в къщата на Ротшилд във Франкфурт. Тези бивши американски бандити стават преториянската гвардия на Ленин, и му спасяват кожата по време на въстанието на левите есери през юни 1918 г. Тъй-като много от тях не говорят руски, в началото те биват представяни за 'латвийски стрелци'.

Надявам се, че тези, които все още не са си отговорили на въпроса как се появяват болшевиките в Русия. Груба грешка е да се обобщават термините - болшевики (ленинисти), комунисти (сталинисти), социалисти (постстанилисти) и руснаци, номенклатура и руски олигарси. Всички те са различни и всеки, който иска да ги обощи цели да насажда омраза към Русия, руските граждани и всичко руско - култура, наука, изкуство и т.н. Езикът на омразата е търсения от "Световните Олигарси", който мрази той не може да "вижда" истината.

Днешните болшевишки, отново са тези който разпалват войни. American Journal of Public Health публикува доклад, изследващ всички въоръжени конфликти, избухнали след края на Втората световна война до днес - 248 въоръжени конфликта след края на ВСВ; САЩ започват 201 (81%), убивайки 30 милиона души.

Докладът обхваща и разглежда периода 1945-2001г. American Journal of Public Health публикува доклад разглеждащ всички въоръжени конфликти от края на Втората световна до днес. Изследванията, базирани на историческите факти, сочат че Съединените щати са предизвикали и разпалили 201 въоръжени конфликта за конкретния период (1945-2001), като общия брой на конфликтите за периода е 248. Най-шокиращото в изследването е заключението, че жертвите в тези 201 въоръжени конфликта са 90% цивилни.

Нито една българска медия не би си позволила да отрази факти като този. Шепа чужди медии и издания все пак споменаха за изследването, водено от Дейвид Суансън. Доклада е сбор от исторически събития, които убягват на широката публика, въпреки че са всеизвестни. Броя на въоръжение конфликти, разпалени от САЩ ясно показва кой е най-големия световен агресор. В доклада не са изброени и последните авантюри на САЩ в Сирия, например, нито последните инвазии в Ирак и Афганистан.

Доклада разглежда и други аспекти на глобалния милитаризъм като обема на военните разходи на някои от най-могъщите държави.

„Разходите на Съединените щати от глобалните военни разходи (общо за целия свят – бел.ред.) съставляват 41% от него. Следващия, който харчи най-много е Китай с 8.2%, следван от Русия – 4.1%, след тях се нареждат Обединеното Кралство и Франция с 3.6%. Ако всички военни разходи на САЩ за година бъдат сумирани става ясно, че САЩ харчи около $1 трлн. долара годишно“, отбелязват авторите на доклада.

Светът днес е арена на пропагандна война между транс-Атлантическия блок, включващ държавите от Западна Европа, САЩ и Канада, и Евразийския регион, обхващащ геополитически страните от пост-съветското пространство, обединени около Русия. Стратегическата цел на войната на словото е манипулирането на световното обществено съзнание за спечелването му за една от двете каузи – тази на „демократическите ценности” (на транс-Атлантическия лагер) или на новите пазарни отношения между бившите съветски републики и, потенциално, някои от азиатските държави, необхванати от вездесъщия контрол на САЩ. Подобна информационна война е една от формите на съвременната икономическа война, която се води между съперничещи си световни и регионални сили – към гореспоменатия пример можем да добавим противоборството на Китай и Япония, САЩ (и Израел) с Иран, Северна и Южна Корея и пр. 

Живеем в свят, в който корпорациите стават все по-големи, по-властни и по-могъщи. Корпорациите лобират за да защита на своите интереси, съответно спонсорират определени лидери, партии, политически режими и дори цели държави. Световната глобализация превърна редица фирми в мегакорпорации, много по-могъщи от редица държави. Тази теория не е нова, дори не е конспиративна. И ако през 20 век имаше Студена и идеологическа война, то днес всички войни са икономически и за да съм по-точен не се водят от държави и правителства, а от олигарси и корпорации.

Изводите може всеки сам да направи. Ако смятате, че САЩ имат право да "Изнасят Демокрация".

утон за социални мрежи

Кой е победителя във Втората Световна война и кой е освободителя на Европа?

Вече никой не се изнендва, че медийна пропаганда се опитва да вмени вина на СССР за започването на Втората Световна, посчвайки пакта Молотов-Рибентроп (истинското название е „Съветско-германски договор“ от 23 август 1939г.) и подчертавайки "сходствата" между хитлеровския и сталинския режим. Същото така преувеличават материалната помощ на съюзниците, преди всичко на САЩ и поставят под съмнение победата на СССР.

Достатъчно е да се припомни, че договорът за ненападение СССР сключва с Германия последен след европейските държави (тоест те могат, а СССР - не). Достатъчно е да припомним и това, че вторият фронт на съюзниците се открива едва тогава, когато става ясно, че СССР и без тяхна помощ ще разгроми Третия райх и ще стигне до Атлантика.

През 1993 год. Русия разсекретява договора, за разлика от останалите европейски държави.

САЩ се включват във войната, след като са сигурни, че тя е спечелена и те бързат за да овладеят Западна Европа, а не да я освободят. Войната е за влияние, а не за освобождение. Ако СССР воюва на своя територия и понася най-много жертви (преди издевателствата на Сталин) то САЩ воюва за да наложи своето влияние на Стария континент.

Сегашната годишнина съществено се отличава от от 50-годишнината (1995г.) и още повече от 40-годишнината (1985г.). През последните години (дори не може да се каже „определени кръгове на Запад“, доколкото позицията, за която иде реч, всъщност стана официална, особено в англо-саксонските страни) разгърната масирана пропаганда с цел изопачаване на механизмите за възникването, основните събития и резултати от Втората световна война, която за съветските народи и особено за неговото руско ядро (доколкото именно русите бяха обект на планирано изтребление от нацистите), стана Великата отечествена война.

Обикновено когато говорят за победата, се обръщат или към решаващите битки, или към финалните месеци на войната. Бих искал да се обърна към по-близката предистория и самото начало на войната, предполагайки, че именно тогава действията на съветското ръководство и преди всичко на Сталин през 1939-1941г. и Червената армия през лятото на 1941г., без да гледат пораженията и отстъпленията, залагат фундамента на победата.

Добре известно и документирано е, че през първата половина на 1939г. правителството на СССР се е стремяло да се договори с Великобритания и Франция за създаването на система за безопасност в Европа. Но Западните плутокрации предпочитат немско нападение над Полша (Великобритания и Франция са съгласни да не предприемат активни действия) и да оставят всъщност СССР лице в лице с Германия. На 21 август 1939г. британците практически направили преговорите в Москва невъзможни (информация на адмирал Дракс), бидейки уверени, че СССР ще се окаже в изолация, провокирайки конфликт между тях и Германия. Обаче само след ден избухва информационна бомба: СССР и Германия подписали пакт за ненападение, като по този начин се блокират британско-френските планове за война.

Британците активно водели Хитлер към властта от 1929г., за да го хвърлят срещу СССР. През 1933г. станалият райхканцлер на Германия лидер на нацистката партия не разполагал нито със златен резерв, нито с добре въоръжена армия, нито с обща граница със СССР. Всичко това в течение на няколко години му било „поднесено на табличка“. Аншлусът на Австрия донесъл златния резерв. Подарената част от Чехословакия решавала три проблема: увеличаване на златния резерв (включително част от златото на Руската империя, изнесено от „белочехите“ от Русия), мощен военно-промишлен комплект (всеки трети танк, воюващ на Източния фронт, бил направен в заводите „Шкода“, преименувани на „Херман Гьоринг верке“) и граница със СССР. Обаче през 30-те Хитлер нямал намерение да воюва със СССР – искал да увеличи мощта си.

Без да подценяваме историческата вина на Хитлер, не бива да забравяме тези игри, които доведоха до завземането на Полша и тези, които ги почнаха, минаха рубикона в Мюнхен на 28 септември 1938г. Именно тази дата трябва да се смята за начало на Втората световна война и едновременно с това създаването на антисъветски политически блок на четири европейски държави, който Сталин пробива с договора от 23 август 1939г., правейки първата крачка към победата през май 1945г.

Мюнхенският договор не просто отдал част от Чехословакия и се канел да глътне и останалото. Било нещо много сериозно. Това бил акт за съвместна агресия на четири европейски държави: Великобритания, Германия, Италия и Франция. Сам Хитлер подчертавал, че войната на Изток, тоест с прицел СССР, трябва да започне с внезапна операция против Чехословакия. Началото на своя „Дранг нах Остен“ той смятал вземането на Чехословакия. Чехословакия била „предадена“ мирно, въпреки че имал сериозни въоръжени сили, способни да спрат немската агресия - чехословашката армия разполагала с 34 дивизии, повече от милион въоръжени хора. Но Чърчил смятал, че не трябва да се пречи на Хитлер да завземе Чехословакия. Второ, това превземане де факто означава началото на нова световна война (към която го тласкала и определена част от британската върхушка – очевидни подпалвачи на война). Писмото на Чърчил с цялата си очевидност показва кой е истинският подпалвач на войната.

„Аз съм уверен – писал Чърчил – че пресичането на чехословашката граница от немската армия или авиация ще доведе до избухването на световна война (...) Такава война, ако започне, ще се води като последна – до горчивия край, и ние трябва да мислим не за това, което ще се случи в първите месеци на войната, а за това, къде ще се окажем всички ние след третата или четвъртата година.“

Важна е и позицията на САЩ спрямо Германия. Още през 1937г. президентът на САЩ Франклин Рузвелт заявил, че в случай на възникване на конфликт между Германия и СССР позицията на САЩ ще бъде следната: ако Германия нападне СССР, то САЩ ще помага на СССР; ако СССР нападне Германия, то помощ ще бъде оказана на Германия. През април 1941г. конгресът на САЩ официално приема това като решение. Хитлер прекрасно знаел за това решение и се опитвал да провокира Сталин на такива действия, които от гледна точка на международното право биха могли да се квалифицират като агресия. Именно такива цели от немска страна преследвали преговорите, които тайно (но не за Сталин) се водели във Великобритания някъде между 10 май и 18 юни 1941г. между прелетелия до Англия Хес, за когото се твърди, че бил арестуван от британците, и представители на британския истаблишмънт (не случайно във Великобритания всички материали за Хес са засекретени до 2050г!).

Опасявайки се, че немците и британците могат да се договорят и да направят провокация, като обвинят СССР в агресия и възползвайки се от затишието, да нанесат съвместен удар по СССР, Сталин, изхождайки от данни на разузнаването, решава да действа контраотбранително спрямо Германия. Тактика, която ще доведе до убийството на 25 мил. руснаци от немското настъпление.

СССР трябвало да лиши когото и да е на Запад, преди всичко САЩ, от възможността да припишат на СССР и най-малките агресивни намерения по отношение на Германия – именно такова е впечатлението в САЩ, на президента Рузвелт - опитвайки се всячески да провокира СССР през юни 1941г.

Сталин прекрасно разбирал какво стълкновение заплашва СССР с колективния Запад и неговите азиатски сателити. Простата сметка на военния потенциал практически не оставял на СССР шансове не само да участва, но и да оцелее. В станалата класическа творба „Възходът и падението на великите държави“ П. Кенеди представил следната оценка на военно-икономическия потенциал на великите държави през 1937г. САЩ – 41.7%; Германия- 14.4%; СССР – 14%; Великобритания – 10.2%; Франция – 4.2%; Италия – 2.5%; Япония – 2.5%; за останалия свят – 10.5%.

Аргументите: победила е не държавата, не режимът, а народът „въпреки сталинската система“, загубите били толкова големи, че трябва да се говори не за победа, а за поражение. Меко казано не са убедителни, защото Сталин не е имал избор, съвсем друг е въпрос на следвоенните действия на Сталин. Трябва да разграничаваме едното от другото.


Източник:
Андрей Илич Фурсов - историк, публицист и социолог, специалист по Азия и Африка. Директор на Центъра за руски изследвания към Института за фундаментални и приложни изследвания към Московския хуманитарен университет. Главен редактор на специализираното научно списание „Изтоковедение и африканистика“.

Освободителя на Европа от фашизма безспорно е СССР, колкото и да не се харесва на западните плутокрации. На Западния фронт Германия е воюва с 60 дивизии, а срещу СССР – с 200. САЩ и Англия унищожават 80 пъти по-малко хитлеристи в сравнение с Червената армия на СССР. По време на войната на фронта, в немските лагери или от раните си умира всеки шести руснак и още много след войната. В Русия няма семейство което да не е дало жертви във Втората Световна война. СССР дава повече жертви от всички участници във Втората Световна война - взети заедно и затова за Русия това е Велика Отечествена война, който освобождава Европа от фашизма. За съжаления победен е само хитлеризъма, но не и национализма. 

Вечна памет и на бойците от Руската освободителна армия, на патриотичното казачество и на всички европейски доброволци, загинали в битка или убити в следвоенните лагери на победителите!

Поклон герои, не сте забравени!

P.S.

С военния парад на Червения площад Русия показа, че е първокласна военна държава, която е подкрепяна от Китай и Индия, пише в блога си американският политолог и икономист Пол Крейг Робертс.

Експертът припомня за действията на държавния секретар на САЩ Джон Кери, който преди тържествата на 9 май се отнасяше пренебрежително към Русия, но три дни по-късно побърза да посети Русия и да критикува политическия режим в Укарйна. Това говори, че Вашингтон идва на себе си, констатира Пол Крейг Робертс, който навремето е работил в администрцията на президента Роналд Рейън.

"Докато погълнатият от собствената си значимост Запад пренебрегна отбелязването на Деня на победата на Червената армия над Хитлер, трите най-големи държави в света се обединиха и присъстваха на парада на Победата", подчертава аналитикът, споменавайки Русия, Китай и Индия.

По думите на Робъртс плановете на Вашингтон за изолация на Русия са се провалили с гръм и трясък. Нещо повече, действията на САЩ само сплотиха още по-силно държавите от групата БРИКС. Самият факт, че по време на тържествата до Владимир Путин седеше ръководителят на Китай, показа "напълно ясно дори за идиотите от режима на Обама", че Вашингтон не е повече единственият източник на сила, пише политологът.

Според него тези обстоятелства са принудили Вашингтон да изпрати Джон Кери при Путин като просител за разработването на плана по деескалацията на украинския конфликт. По този начин руският президент позволи на САЩ да не се червят, убеден е политологът. "Обама, Кери и Камерън ще трябва да станат фокусници, за да преминат от демонизация на Путин към сътрудничество с него", убеден е Робъртс.

Сюлейман Паша (Соломон Леви) и клатената в Ески Заара (дн. Стара Загора)

Сюлейман Хюсни е роден около 1838 г. в Цариград. Баща му, Мехмед Халет ефенди, е бивш еничарски ага. Сюлейман постъпва в армията през 1854 г. Завършва военно училище в Цариград (1861). Участва в потушаването на въстания в Черна гора (1862) и Крит (1867). През 1867 г. е произведен във военно звание бинбаши (майор), а през 1873 г. в миралай (полковник) и става бей. Директор и преподавател по литература във Военното училище в Цариград. Реформира го по европейски образец. През 1874 г. е повишен в звание паша-мирлива (бригаден генерал). През м. май 1876 г. Сюлейман паша участва в детронирането на султан Абдул Азис. Повишен е в звание ферик паша (дивизионен генерал). По време на Руско-турската война (1877-1878) е началник на Централната армия (Албански Армейски корпус усилен с други части). Изпратен е в помощ на обсадената в Плевен Западна армия. След тежки боеве отхвърля Предния Руски отряд и успява да влезе с бой в Стара Загора. След поражението си в битката при Пловдив през м. март 1878 г. е арестуван по обвинение в самоволни операции. Военен съд го разжалва и е осъден на 15 години затвор. Помилван от султан Абдул Хамид II. Умира през 1892 г. в Багдад.

Соломон Леви изкла и изгори над 14 000 мирни граждани по улиците, къщите и черквите на Ески Заара (днешна Стара Загора) през Руско-турската война. И верен на древните принципи на истинската си вяра изпрати 10 000 деца, моми и юноши в Истанбул за робска продажба.

Соломон Леви Явиш е цариградско дьонме – ислямизиран евреин, европейски възпитаник, бивш професор по литература от Парижката сорбона, масон, който остава печално известен на българското общество с артистичния си псевдоним СЮЛЕЙМАН ПАША.

Дьонмето (тур. dönme) са юдейска секта, изповядваща криптоюдаизъм. Основана е през втората половина на 17 век (1683) в Солун, Османска империя. С времето се разделя на 2 клона – Солунски и Измирски, образувайки и 2-те основни групи дьонми – каракашлари и капанджилари. Името и на османотурски означава “обърнати”, т.е. “ренегати”. Към нея принадлежат евреи, външно (формално) приели исляма, но оставащи по същността си “скрити юдеи”. Сектата е основана от лъжемесията (лъжепророка) Якуб Кваридо /първото му име може да се чете и като Якоб или Яков/, последовател и брат на последната жена на кабалистичния пророк Шабатай Цви.

На кратко означава, че Дьонмета са евреи приели външно исляма, за пред хорските очи – както Мараните са юдеи външно приели християнството за пред очите на обществото.

От 19 до 21 юли 1877 г. продължава старозагорското клане от турската редовна армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш, евреин) с участието на албански башибозук, черкези, командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани.

На 19 юли (ст.стил) 2013 г. (31 юли нов) се навършват 136 години от геноцида и опожаряването на Стара Загора от войските на Сюлейман паша по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Трагедията се предхожда от няколко събития.

На 22 юли 1877 г. (10 юли ст.стил) Девети Кавказки драгунски полк, предвождан от херцог Николай Максимилиянович Лайхтенбергски, влиза в Стара Загора и го освобождава. На 23 юли (11 юли ст.ст.) ген. Гурко и ген. Столетов са тържествено посрещнати в ликуващия град. Предният отряд на руската армия, състоящ се от 12 000 души, сред които и 6 дружини български опълченци под командването на ген. Гурко, овладява важни позиции, които ограничават преминаването на турските войски от Южна България.

Генерал Йосиф Владимирович Гурко (1828-1901),

На 24 юли (12 юли ст.стил) ген. Гурко свиква заседание на българските първенци. Избрана е привременна управителна комисия с председател Петко Рачов Славейков – организатор на първата гражданска власт в града. На 29 юли (17 юли ст.стил) херцог Лайхтенбергски напуска Стара Загора и се отправя към Нова Загора, където е трябвало да се съберат всички части на Гурковския отряд. На 30 юли (18 юли ст.стил) отрядът на херцог Лайхтенбергски поема обратно пътя към Стара Загора, за да не нахлуят турците в незащитения град.

В същото време 48 хиляден турски отряд, командван от Сюлейман паша, се насочва към Стара Загора и на 31 юли (19 юли ст.стил) предприема настъпление срещу града. След 6-часов бой войските от Предния отряд се оттеглят към Шипченския проход. Част от опълченците и казаците се барикадират в града и съпротивата им продължава до вечерта на 1 август.

В боевете при Стара Загора Самарското знаме, подарено на опълченците от жителите на град Самара, получава първото си бойно кръщение. С него в ръка геройски загива командирът на Трета опълченска дружина подполковник Павел Калитин.

След тежките отбранителни боеве градът е превзет, опожарен и сринат до основи от турските войски.

От 19 до 21 юли 1877 г. продължава старозагорското клане от турската редовна армия на Сюлейман паша, с участието на албански башибозук, черкези, командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани.

Актовете на садизъм са ужасяващи. Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи, някои първо полети с газ. Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите на трети и е варено кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро, където са озлочестявани и после изклани. В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души, много тела на избитите остават прави, защото няма къде да падат труповете. Изклани са и укрилите се в храмовете „Св. Димитър“, „Св. Богородица“ и „Св. Николай“, които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 умират от глад и преживените ужаси. Отвлечени са към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат след Освобождението.

Това е може би най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и остава 5 месеца в ръцете на турците. Околните села имат същата съдба.

Отвъд мълчанието:

Защо са измъчвани и избити старозагорци, и защо е опожарен градът?

Сякаш нечия невидима ръка е изтрила тази апокалиптична част от българската история. Тя е малко известна, въпреки че това изтребление е по-зловещо и всеобхватно от кланетата при Априлското въстание.

След големите руски успехи, с английска помощ и английски параходи – по заповед на евреина Дизраели – турците прехвърлят огромната армия на Соломон паша. Тя извършва едни от най-големите военни престъпления през тази война.

Причините за мълчанието за тази кошмарна катастрофа стават ясни от сборника на Донка Йотова „Пъкленият ритуал. 125 години от Старозагорското клане“, съставен от документи и свидетелства, и от статията „България“ в „Еврейска енциклопедия“ (т. 4, изд. „Тер-ра“, Москва, 1991 г., стр. 964)

Донка Йотова

Зловеща роля са изпълнявали старозагорските евреи в тези кланета на българи – ритуални убийства.

Тя изнася материали от исторически издания на съвременници от края на 19 в. Свидетелства на оцелели очевидци в тях дават точна картина за събитията.

В обвиненията си Донка Йотова е категорична, че извършеното от войските на Сюлейман паша, по изрична негова заповед, е кърваво жертвоприношение. В клането първи помощници на турците са живеещите в Стара Загора евреи.

Еврейската махала е силен конкурент с българските търговци. Тя има 812 къщи, 2 големи синагоги и 5800 души. Отношенията им с българите са враждебни заради съперничество в търговията. Ползват се с покровителството на турските власти и притесняват по всякакъв начин християнското население.

На 12-ти започнали да пристигат от селата мъже, жени и деца, между които имало пълни коли с ранени. Те разказвали, че по полето се търкаляли мъртви тела, рязани и дупчени(по еврейските ритуали) и вонята била нетърпима.

Отбранатае съставена от опълченски дружини – около 3000 човека. Останалите 2500 руски бойци са в 3 драгунски, 1 казашки полк и 3 полубатареи.

От турските и еврейските къщи стрелят по тръгналата бежанска колона от мъже, жени, деца, граждани и селяни, натоварени с багаж и убили много хора. Затваряйки обръча около Стара Загора, турските войски нахлули в града и започнали невиждани кланета, пред които Батак бледнее.

Според свидетелствата на професор Любомир Костов, записани от неговия баща Димитър, наред с турците участвали чирпанските даалии (кърджалии) и циганите, които били подстрекавани от евреите. Старозагорските евреи с радост посрещнали турските войски и действали като техни шпиони и помагачи в грабежите и убийствата.

Английският агент в щаба на Соломон Леви – Юлий Викед разказва:

„Аз не съм в състояние да опиша всички ужаси на сцените … Башибозуците, които дойдоха със Сюлейман паша от Албания, върлуваха и беснееха … убиваха без ни най-малка причина всекиго, само и само да наситят своята страст. Офицерите, ако би могло да се употреби такова название за албанските или други такива нередовни войски на падишаха, бяха изгубили всякаква власт над побеснелите…“

Викед се опитва да прехвърли вината за изстъпленията и погромите изцяло върху нередовната турска войска, което е явна лъжа. Тази войска, сравнително малобройна (около 800 – 1000 души), не е могла сама и в кратък срок да избие близо 15 000 жители и бежанци. Българите се съпротивлявали и тези, които имали оръжие, се барикадирали в къщите си. Това дало повод турците и евреите да ги обвиняват, че те са предизвикали турците да отидат до „такава крайност“.

Как представят нещата евреите – в Еврейската енциклопедия с фалшив патос:

“С освобождаването на редица градове от турците, местните евреи са подложени на най-жестоки преследвания. Селяните от Свищовско, които смятат евреите за привърженици на турския режим, ограбват, изгонват и убиват евреите от Свищов. Изгонват ги и от Видин, Стара Загора и други места и те са принудени да бягат в чужбина. Случвало се е дори руските войски да спасяват бягащите евреи от яростта и жестокостта на българите. В Казанлък през август 1877 г. масово избиват местните евреи. Това предизвиква негодувание във Франция, Англия и САЩ…“

Това е абсолютна лъжа. По това време Казанлък е окупиран от войските на Сюлейман паша, които атакуват Шипченския проход.

От документите става ясно, че именно евреите са подбудители на кланетата, те участват в разграбването на българското имущество и ценности; извършвали са особени ритуали с кръвта на убитите християни и заедно с турците са избягали в Одрин, Цариград и други градове, страхувайки се от отмъщение и наказание за извършените престъпления.

Разкази за ритуали

От данните става ясно, че в лагера на Сюлейман паша на Аязмото и на други места са извършвани странни еврейски ритуали и убийства на пленени българи. Част от ритуалните убийства било разпъване на кръст и заковаване като Христос с гвоздеи на ръцете и краката. В лозята на една круша бил закован един мъж и след Освобождението намерили голите кости. Други били горени живи на жертвеници, описани от даскал Петър Иванов.

Някои от ритуалите били по-особени. Отделени по-лични българи и българки (по-стройни, здрави и красиви) били заколвани на дръвници като животни. Евреите от Стара Загора в медни казани събирали християнската кръв и топели в нея дрехите си. След като изсъхнели, те ги обличали съгласно ритуала – за да се подмладят по мистичен път, придобивайки качествата и красотата на убитите. Подобни еврейски ритуали се описват от редица други книги.

Свидетелствата на Димитър Илков – ето какво казва той:

“Докато се намирали русите в Стара Загора, в еврейските къщи се укривали най-престъпните и най-кръвожадните турци. Когато градът паднал в ръцете на Сюлейман паша, евреите отказали да дадат прибежище в къщите си поне на едно християнско семейство. Те предавали българите и посочвали скривалищата им. Тези и много други тям безчовечни престъпления озлобили твърде справедливо всички старозагорски българи спрямо евреите.

След изгарянето на града, заарските (старозагорските) евреи побягнали с турците заедно към Одрин и Цариград. Докато продължавал боят на Балкана, евреите предали на турските власти в двата последни града мнозина старозагорци, които живеели по-отдавна или спасили главите си случайно с бягство. Те били избесени позорно по мегданите и пред джамиите.

Доволен от специализираните услуги на съплеменниците си, при изтеглянето си от Стара Загора, Сюлейман паша подтикнал евреите да напуснат града с неговите войски.

Разбираемо е, че когато войната се свършила и България станала свободна, заарските евреи не посмели да се завърнат назад по домовете си. Забогатели от плячката и от добрите кярове (далавери) през време на войната, мнозина от тях си останали в Турция, а други се заселили в Пловдив, Чирпан, София, Татар Пазарджик.“

Отмъкнатият от башибозуците едър рогат добитък бил продаден на евреите в Одрин и Цариград за нищожна цена.

Свидетелствата на даскал Петър Иванов, записани във „Възпоменания от разбърканите времена“ от 1885 г. допълват картината. Той посещава града след напускането му от евреите и турците, които го оглозгали като лешояди:

„… Беше късно, като влязох в града. Но какво думам? Град нямаше вече… То беше само един куп от развалини от страшни по-страшни… По улиците само кости и глави, кости и глави… от „героя“ Сюлейман паша. По-страшното беше, че в това време се връщаха робините старозагорски от Одринско, където Сюлейман, след като изклал мъжете им, беше ги изпратил да оплакват дните си немили недраги в одринските кърища. Тези нещастници знаеха местата, където пред очите им бяха изклани мъжете им, синовете им и дъщерите им. Там те с висок глас оплакваха останките им, прегръщаха костите и огнилите им дрехи.

Едно баснословно множество кучета, които се бяха настървили от ядене на човешко месо, придаваха още по-голям страх на зрителя със своя див и необикновен вой. Човек не можеше да се приближи към тях – толкова бяха подивели. Тези кучета се избиха до едно.

Току при края на града видяхме жертвеници, дето живи хора са били горени. На клона на едно дърво висеше изсушена една кожа, притежателят й трябва да е бил дран жив. Тази кожа после се тури в спирт и когато един английски кореспондент мина през града ни, дадохме му я да я занесе подарък на Бийкънсфийлда (Бенямин Дизраели).”

Не знаем дали еврейския лорд Биконсфилд Бениамин Дизраели е получил кожата на живоодрания българин от Стара Загора… Отвратителният чифут обаче продължавал да се кълне, че „не били извършвани никакви жестокости и това били само преувеличени слухове и клевети“.

Бенямин Дизраели лорд Бийкънсфийлд

Тъй нагло лордът с хладен вид
министерската реч си каза —
и тих, циничен, зверовит,
блъвна си страшната омраза
към нас и лъжейки без стид,
очите на света замаза.
…
О, Английо, защо ли днес
бездушен жид те управлява?

ИВАН ВАЗОВ

В началото на януари 1878 г. след поражението в битката при София, за да затрудни напредването на руската армия, Сюлейман заповядва София да бъде изгорена. Според архивите на ложата Велик Ориент, равина на града Габриел Меркадо Алмоснино (избран по-късно за Велик равин на Княжество България, депутат в учредителното Първо Велико Народно Събрание в Търново в 1879г.), който е масон от 33 степен в същата ложа (Сюлейман е масон от по-ниска степен) му нарежда да не прави това.

Стара Загора.
Жив град
с темели,
в кости забити.
Три реда кости.
Три вади кърви.
На юг от тебе –
жълта пшеница.
На север –
вдига гугли Балкана.
Ти си в средата,
Стара Загора.
Жив град
с темели,
в кости забити.

Михаил Берберов

Малко се знае у нас, че и Разорението на тракийските българи през 1913 е извършено не от османска или турска власт, а от еврейската ложа “Младотурци” на солунските дьонмета, която превзема властта с преврат, организиран от английските служби.

За разлика от нас, сред арменците е добре известно кой организира и провежда Арменския геноцид – същата организация на дьонметата начело с Ататюрк. Още по време на Младотурския преврат сред турския народ започва да се говори, че “всеки евреин може да е таен шпионин на тайния Комитет, и че движението не е турско, а прави еврейска революция”.

Източник на информацията: Донка Йотова, Докуменален сборник. 125 години от Старозагорското клане, София 2002

Хибридните войни, медийната битка за световно господство (Георги Вълков)

Светът днес е арена на пропагандна война между транс-Атлантическия блок, включващ държавите от Западна Европа, САЩ и Канада, и Евразийския регион, обхващащ геополитически страните от пост-съветското пространство, обединени около Русия. Стратегическата цел на войната на словото е манипулирането на световното обществено съзнание за спечелването му за една от двете каузи – тази на „демократическите ценности” (на транс-Атлантическия лагер) или на новите пазарни отношения между бившите съветски републики и, потенциално, някои от азиатските държави, необхванати от вездесъщия контрол на САЩ. Подобна информационна война е една от формите на съвременната икономическа война, която се води между съперничещи си световни и регионални сили – към гореспоменатия пример можем да добавим противоборството на Китай и Япония, САЩ (и Израел) с Иран, Северна и Южна Корея и пр.

В хода на медийната битка с Русия западната демагогия се обогати с неологизма „хибридна война” – това бе пионерно (поне за нашите медии) жигосване на противника. Кой измисли термина и защо го вкараха в обръщение точно за кризата в Украйна, когато под това новоопределение свободно можем да класифицираме и войните на НАТО в Сърбия, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия?

Да не забравяме, че официалното название на военните действия в Ирак, дадено от правителството на САЩ – „операция Иракска свобода” е вървяло непрекъснато като бягаща лента по телевизионните новини, внушаваща изкривяване на понятието „война” до „операция”, и то не каква да е, а „освободителна”! Както впоследствие беше разкрито, военната кампания срещу Саддам Хюсеин е била аргументирана с фалшифицирана информация за съществуването на оръжия за масово унищожение на територията на Ирак, довела до „правната” обосновка на последващите военни действия и смъртта на десетки хиляди иракчани. При това без да се отчита смъртта на един милион мирни жители, от които половин милион деца под петгодишна възраст, станали жертва на 12-годишната икономическа блокада, предшестваща втората война срещу Ирак (по данни на Денис Холидей (Denis Halliday), тогава помощник-генерален секретар на ООН, и УНИЦЕФ). 

Така работи смазаната пропагандна машина на Запада. Не че пропагандата отсъства на Изток – и в Русия, и в редица азиатски държави с авторитарно управление, но западната е по-отработена (с вековни традиции), по-мощна (предвид по-високите ѝ технологии и по-големия контингент възприемащи) и по-ефикасна (за последното можем да съдим по степента ѝ на въздействие в планетарен мащаб). И по-опасна, защото е скрита зад илюзията за прословутата Западна свобода на словото.

Но западната демагогия взе да става прозрачна за интелигентната и непредубедена публика и то именно в хода на Украинската кампания. В нея диригентите на транс-Атлантическия съюз действаха според пословицата „Крадецът вика: „Дръжте крадеца!”. Срещу Русия бяха отправени редица обвинения, които изначално могат да бъдат предявени срещу САЩ и техните съюзници по НАТО.

- Защо, например, изборите в Луганск и Донецк да са незаконни, а тези в Косово – законни?
- Защо Косово да има право на самоопределение, а проруската част на Източна Украйна да няма?
- Защо партизанското движение в Косово през 1999-та бе освободително, а това в Донбас – сепаратистко?
- Защо присъединяването на Крим към Русия да се нарича „анексиране” и да е обект на всегласно транс-Атлантическо осъждане със съпровождащо „дюдюкане” от страна на част от новите им източно-европейски сателити, а анексирането на Северен Кипър от Турция да се замълчава десетилетия наред (от 1974 г. до днес)?
- Защо юридически неатакуемият референдум в Крим да е считан от транс-Атлантиците за „нарушение на международното право”, а едностранно и противозаконно провъзгласената независимост на Косово, създала пълно разногласие при узаконяването ѝ в ООН впоследствие, да е призната? При това и в двата региона са присъствали „чужди” военни сили, доколкото можем да ги класифицираме така, т.к. прилагателното чужд не подхожда за исторически руския Крим, но пасва точно за корпуса на НАТО (KFOR) в Косово.
- Защо казусът Косово да е различен от събитията в Крим?

Натовските апологети се аргументират преимуществено по следния начин: в Косово имаше геноцид срещу местните албанци от страна на Сърбия, затова се наложи военна намеса. Освен това, Косово бил „уникален случай”, изискващ специфичен подход при международно-юридическото му разглеждане. Разбира се това са пълни глупости - в Косово имаше не геноцид, а етнически чистки, второ – взаимни. Трудно е да се установи кои бяха по-антихуманни: дали приложените от сръбската войска наказателни акции или жестокостите на албанските партизани с трафика на човешки органи от сръбските им жертви; при все това, обвинения срещу албанските сепаратисти за етническо прочистване нямаше. По-силния е победител, а победителя пише историята, както му е угодно!

С какво заявленията на Русия за геноцид на новото правителство в Киев срещу руското население в Източна Украйна са по-малко убедителни от някогашните такива относно събитията в Косово? По официални данни, в размирните Донецка и Луганска области има няколко хиляди убити, а колко повече са – трудно може да бъде установено към днешна дата. И ако Косово е признат за „уникален случай”, то изконно руският Крим не е ли още по-такъв? Или съществуват два аршина за мерене – един за външната политика на САЩ и друг за техните противници?

Георги Вълков
22.03.2015 

Фили и форби

Хората в България, още селд Освобожднието, са резделни на два лагера - русофоби и русофили. Днес русофобите са приятели на САЩ, а русофилите на Русия или поне така си мислят. Истината е, че Великите сили имат една и съща цел - "Разделяй и валдей" и позват бъгарските фили и фоби за реализиране на своите цели. 

Общо взето руските медии свободно говорят за грешките на западняците, а те на свой ред - за грешките на руснаците. И така като човек чете медии от двата лагера, си сглобява по-пълна картина, жалко, че малко имат желание да ползват сивото си вещество и следят само едните медии.

За съжаление в България сме под щатската информационна шапка, както и всички остани държави в ЕС. Но ако погледем реално ще видим, че огромните капитали на американските корпорации и политици са вложени във военно-промишления комплекс на САЩ и ако няма воини по света, терористични заплахи, конфликти и военни заплахи - тази промишленост няма да бълва милиарди. 

Във Facebook има постоянни "фоби", ако са платени - добре, но може и да заблудени ентусиасти, които мразят всичко руско или американско и не могат да направят елементарна разлика между гражданите и техните управляващи. За този тип хора, ние трябва да имаме черно бяло мислене - или сме със САЩ или с Русия, няма други цветове, те са черно-бели хора. За тези "фоби не можеш да харесваш руска култура и американски джаз. Те не правят разлика между хората, правителствата, олигарсите, корпорациите и обобщават всичко под общ знаменател. Щом е руснак, той е като Путин и е виновен за всички световни злини, щом е американец, той е русофоб. 

От друга страна българите винаги обвиняваме за нашите грешки другите, за периода на Бай-Тошовата диктатура обвиняваме СССР и най-вече комунизма и то руския комунизъм, Русия, а оттам и руснаците. От къде се появяват тези комунисти-болшевики. Яснa e идеологията на Карл Маркс - немски евреин, но как пробива в Русия, как се появаява т.нар. болшевики СССР - някой знае ли? Е... не е лошо да се образовате, да помислите. Eто тук съм Ви извадил малко интересни факти, авторите са група историци - западни и руски, за да не ме упрекнете в едностранно тълкуване на историята, но все пак това са сухи факти: https://www.bul.one/2015/03/blog-post_8.html

Ако някой Ви каже, че сте трол, фил или фоб или нещо подобно, това е индикация, че възможността срещу Вас да има платен писар е над 90%, затова само се усмихнете, защото едно малко и неразвито мозъче (както и развито, но "подплатено") не може да приеме, че има хора анти-болшевики (анти-"комунисти"), дори десни, които във същото време са и русофили и запднофили.

 Филството е въпрос на ценностна система, 

а Фобството на диагноза!

Западнофобите и Русофобите са еднакво опасни, ако не обичат България ("българофили"). Двата лагера целят разделение на нацията и унищожаване на българщината, давата лаггера "фоби" просто имат различни господари, но една цел.