Промяната в Украйна! (Елена Бондаренко)

 17.04.2015

Къде сте двулични шарлита? В 2 поредни дни в Киев фашистите убиха двама журналисти – 45-годишният Олес Бузина и главният редактор на в-к „Нетешинский вестник“ Олга Мороз.

Предния ден пред апартамента си в Киев беше убит бившият депутат от Върховната рада Олег Калашников от Партията на регионите.
По-рано в Украйна фашистите самоубиха други представители на предишните управляващи – бившият депутат Михайло Чечетов и бившият областен управител на Запорожието Олександър Пеклушенко. През март бе открит мъртъв и бившият депутат Станислав Мелник.

Мъртвата вече Олга Мороз пита Меркел и Оланд – Фашизмът жив ли е, 70 години след победата над Хитлер?

Елена Бондаренко, народен депутат от Партията на регионите, която е в опозиция на днешната украинска власт:

Искам да заявя, че властта стигна дотам да отправя директни заплахи за физическо елиминиране на опозиционни политици в Украйна, за лишаване на опозицията от правото на свобода на словото в парламента и извън него, както и съучастие в престъпления не само срещу опозиционни политици, но и над техните деца.

Тормозът е съвсем целенасочен - постоянни заплахи, негласна забрана на достъпа до ефир на опозиционни депутати в повечето украински тв- и радиоканали. И тази практика се е превърнала в ежедневие. Всеки, който призовава за мир в Украйна, веднага бива причислен от властниците към враговете на народа, както е било примерно в Германия през 30-те и 40-те години на 20 в., или в епохата на макартизма в САЩ.

Преди няколко дни министърът на вътрешните работи на Украйна Арсен Аваков, яростен привърженик на т. нар. партия на войната в Украйна, заяви: “Когато Елена Бондаренко излиза на парламентарната трибуна, ръката ми сама посяга към пистолета”. Подчертавам - това го казва човек, който е натоварен с пълномощията на върховен полицай в държавата. Само преди седмица председателят на украинския парламент Александър Турчинов също ме лиши от правото на изказване понеже съм представител на опозиционна “Партия на регионите”. Забрани ми да се изкажа от парламентарната трибуна само защото заявих, че “власт, която изпраща армията да бомбардира мирни градове, е престъпна”. После благодушно даде възможност на радикалите в парламента за озвучат своя призив за разстрел на опозицията.

Помним как в края на миналата година, когато в Киев вече върлуваха екстремистите, автомобилът ми бе обстрелван и този факт е отразен в множеството ми жалби до правоохранителните органи по повод сериозната заплаха срещу мен.

Информирам и тези, които не знаят, че днешната власт потулва престъпниците, които се осмелиха да посегнат на сина на друг опозиционен политик - Владимир Олейник. Руслан Олейник, който бе районен прокурор, го пребиха в службата му. Здравето и животът му бяха извънмерно застрашени. Вместо да разследва нападението над прокурора по време на изпълнение на служебните му задължения, както и чудовищния натиск над опозиционера и семейството му, властта уволни Руслан Олейник. Всяка седмица научавам от колегите си за побой над помощниците им, за обиски на предприятия на техни привърженици, за заплахите и за посегателствата върху живота им, здравето и имуществото.

В украинското информационно пространство почти изцяло цари неведение и затъмнение за подобна информация и обикновените хора в Украйна дори не се досещат, че в Украйна се провежда престъпна война с опозицията, както и че тя е лишена от конституционното ѝ право на свободно слово. Онези редакции, които съумеят да преодолеят страха, често стават обект на нападение от страна на националистически групировки. Организаторите и участниците в погромите над редакции не се привличат под отговорност, въпреки че са идентифицирани с видео и фотоматериали.

Призовавам международните институции, които декларират вярност към принципите на демокрацията, не просто да обърнат внимание на тези факти, а да се включат в борбата за запазване и съблюдаване на демократичните права и свободи на украинските граждани.

Методите на украинската хунта в борбата за власт, всъщност в борбата за изграждане на диктатура в Украйна, нямат нищо общо с понятието “демокрация”.

Бездействието на международната общност към въпиющите факти повече напомня на съучастие и мълчаливо одобрение на всички тези престъпления, извършвани днес в Украйна.

Свободният свят загуби още един форпост - Украйна. Всички, които се борят на дело, а не на думи, за демокрация и човешки права, заедно могат да направят много.

Само заедно можем да възпрем хунтата и да прекратим братоубийствената война в Украйна!

С уважение

Елена Бондаренко, народен депутат от Украйна

19 април 2015 г.

Властта на 21 век - конспирация или реалност?

Вярвате ли в конспиративни теории, аз не, но ще споделя с Вас очевадното. 

Живеем в свят, в който корпорациите стават все по-големи, по-властни и по-могъщи. Корпорациите лобират за да защита на своите интереси, съответно спонсорират определени лидери, партии, политически режими и дори цели държави. Световната глобализация превърна редица фирми в мегакорпорации, много по-могъщи от редица държави. Тази теория не е нова, дори не е конспиративна. И ако през 20 век имаше Студена и идеологическа война, то днес всички войни са икономически и за да съм по-точен не се водят от държави и правителства, а от олигарси и корпорации.

Най-важната война през 21 век е информационната, затова наблюдаване масово медийно окрупняване. Медийните корпорации поглъщат малките и развиват своите  алтернативни канали в Интернет, работят с най-големите PR-агенции. В днешният свят истината е това което виждаме и чуваме по медиите, а те отдавна не са независими. Факт е, че тези големи медийни корпорации са собственост на неколцина олигарси/корпорации. Но тази шепа хора са жадни за власт над правителствата, те искат да властват над общественото мнение, те притежават новините и сензациите, техни са големите ТВ мегакорпорации, печатни издания, радиа, интернет портали и PR агенции. 

Контрола на общественото мнение е ключа към контрола на политиците, този контрол дава пряк достъп до обществените (държавни) средства - най-големия и сигурен световен доход. Тези алчни и властолюбиви хора, ще ги наречем - "световни олигарси", правят всичко възможно техните решения да бъдат представяни от медиите като политически решения взети от политиците, в името на Държавата, а не от Корпорациите в името на техните интереси. "Световните олигарси" полагат големи усиля да осмеят 'конспиративните теории' да ги неутрализират, да ги обезценят, дори да ги характеризират като антидържавни и 'опасни' за обществото. "Световните олигарси" управляват всички големи икономики като Русия, САЩ, ЕС, Австралия, Канада, имат огромно влияние в държавите от ОПЕК, Израел, дори в Китай, те са собствениците на повечето правителства в света, защото те са най-големите спонсори на политическите партии във всички 'демократични' държави!

Разбира се "Световните олигарси" не живеят в хармония - те се състезават по между си за повече власт, пазари и влияние. Големите корпорации водят свои икономически воини, но ако изкажеш отрицателно мнение срещу Корпорациите, веднага те обвиняват, че си антисемит, защото болшинството от тях са собственост на евреи. Истината е, че и евреите са жертва на шепа хора, които си преписват еврейски корени - за престиж. Да тази шепа хора, които притежават най-големите фирми и корпорации ни карат да припознаваме в тях всички евреи. Аз не мисля, че евреите са злото или руснаците или американците, не това са точно определени хора - световните-олигарси, хората които притежават медиите, военните корпорации, енергийните корпорации и големите фармацевтични компании. Същите хора решават къде и кога ще има война и как да я предизвикат. За световните-олигарси няма национална или етническа принадлежност, обикновено това са известни и уважавани хора, представящи себе си като правоверни юдеи, но в действителност са нерелигиозни и крайно безскрупулни, алчни и безчовечни. Техни ярки представители са най-богатите ашкеназки фамилии в света и редица не популярни, но много влиятелни сиви кардинали от всички раси и религии. Разбира се има и азиатци, католици и протестанти, религията е само външна обвивка, лишена от значение за хората, за които властта и парите са всичко.

Очевидно е, че в момента дори и правителствата на САЩ, Русия, Германия, Франция, Япония, Китай и т.н. не са реалните ръководители на своите държави. Политическите решения се представят като решения на Държавата, на гражданите на държавите, но реално са решения на световните-олигарси. Корпорациите използват медиите да настройват държавите или по-точно казано населението на определени държави - едни срещу други. Световните-олигарси насърчават, чрез своите НПО-та и медийната пропаганда всички видове ОМРАЗА - национална, етническа, религиозна, регионална и междудържавна. Нека хората се мразят, световните-олигарси имат проста задача - разделяй и владей! А в Русия има доста за разделяне и владеене, затова сега ни облъчват - "трябва да мразим Русия и всичко руско".

Голямата политика е много е проста, но медийната пропаганда работи в друга посока, показва ни други 'истини', нарочно усложнява и манипулира информацията, представейки елементарни договорености, като сложни и компромисни проекти, решения и последствия!

Ако днес изразиш анти-американска позиция, то веднага те обявяват за - атакист, путинова подлога, русофил, рубладжия и т.н. Ако изразиш анти-руска позиция, то тогава си платен от Сорос или от Отворено общество или си западен "писар" или друго цветущо обидно определение. Ако упрекнеш корпорациите, тогава означава, че си антисемит, психично болен, страдащ от конспирационни фобии и пр. Аз и от трите страни често съм "хранен" с най-цветущи епитети. Това елементарно черно-бяло мислене само показва нивото на критиката. Моля да ме извините, че не съм русофил , нито западнофил, просто обичам да ползвам главата си по предназначение!

Национализмът в Украйна.

За поляците, Бандера, “Десен сектор” и Украйна.
 
Тази история беше забранена по времето на СССР, само ветераните знаеха, че нацистите в Украйна не бяха немци, а западни украинци. Украинските националисти са отговорни и за антисемитски погроми и за колаборация с нацистите. След края на Втората световна война Бандера бяга на Запад. В СССР е забранено да се говори за него. В днешна "Независима Украйна" обаче делото му се изучава като борба за национално освобождение. Той е особено почитан в Западна Украйна, където са издигнати негови паметници.

Украинската опозиция днес не е представлявана само от гледащите на Запад Турчинов и Яценюк, а също и от крайни националисти, които имат огромно влияние върху украинско правителство и парламент. Това не са поитчески, а военни организации, който действат безнаказано, надзаконно, това е демократичния преход на Евромайдана. Не е тайна, какво мислят руснаците и проруското население в Украйна по този въпрос. Но какво ли мислят западните съседи – поляците, например?

На Евромайдана и в Западна Украйна се веят червено-черни знамена и се скандира „Слава на Украйна, слава на героите”, “Чиста Украйна” (етнически) Слава на Степан Бандера - идеологът за етническо прочистване, предназначено да освободи украинския народ от “примеси” и да създаде на украинските земи титулярна нация. Истината е, че проявите на “Десен сектор” и “Свобода” говорят на поляците за трагичните събития от 1943 година в областта Волиния. И докато светът, приема събитията в Украйна изцяло през призмата “за Русия” или “против Русия”, то хората в Полша определено мислят по друг начин. В момента царува страхът, че националистите, които вече са на власт в Киев, ще влошат украино-полските отношения, а може да се стигне и до по-лошо… до още едно волинско клане.

Но Полша трябва да мълчи, защото развитието на войната в Източна Украйна е по вкуса на Запада. Продължителна локална война, чрез която се налагат санкции на Русия, чрез която се установява американското влияние в Източно Европа, чрез която САЩ слагат ръка на Украинските енергийни ресурси (бъдещ добив на шистов газ и петрол), НАТО има извинение да прелокира войски на изток, САЩ ще настроят неутралните ЕС страни срещу Русия, Путин ще бъде изобличен и авторитета му на международната сцена ще се срине, Русия ще бъде извадена от Г-8. Просто е гражданска война в Източна Украйна е предизвикана от Запада и е поддържана от Запада за да може думите на Бисмарк да се превърнат в реалност: "Трябва да култивираме сред украинците народ, чието съзнание да бъде променено до такава степен, че да мразят всичко руско".

Официално становище на полското правителство по този въпрос засега няма, но в полските медии категорично се подчертава, че една Eвропейска Украйна би следвало да се откаже от почитането и идеологията на Степан Бандера и неговата УПА, отговорна за етническото клане през 1943 година в областта Волиния, че е крайно време да спре да издига техни паметници и да вее червено-черните им знамена, нещо, което е недопустимо за XXI век. Недопустимо е за всички народи, дали стотици хиляди и милиони жертви в борбата с фашизма във Втората световна война, да допуснат днес съществуването на фашизма под каквато и да било форма. Достатъчни са тези и думите за бандеровците на украинския писател Ярослав Галан: „Те са надминали със своите зверства дори германските садисти от СС. Бандеровците подлагат на жестоки мъчения нашите хора, нашите селяни… Ние знаем, че те колят малки деца, разбиват главите им в каменни стени, бесят и разчленяват. Ужасни зверски убийства, ето това са действията на тези бесни вълци“.

Официалната власт на "демократична Украйна" отрича зверства на УПА и стреми да я представи само като анти-съветска организация. Премиер-министърът на Украйна Арсений Яценюк на 16 Април 2015 заяви, че „Украйна е държавата –победител във Втората световна война, Украйна е основателката на Организацията на Обединените нации. Общият обем загуби за Украйна по времето на Втората световна война – това са 40 % човешки и материални загуби”. Яценюк обвинява Русия в опити „да приватизира победата във Втората световна война”, като пропуска да спомене кланетата на УПА в Украйна.

Исторически е доказано (не само от съветската историография), че от март до юли 1943 г. Украинската въстаническа армия (УПА) предприема офанзива срещу полската съпротива и мирно население в около 100 селища, в която според различни източници са избити от 30 до 70 хиляди души. В контраакции загиват 2-3 хиляди украинци, съпътстващи жертви стават и хора от други националности. Десетилетия по-късно историци и изследователи ще се натъкнат на над 600 масови гроба. Събитията са известни като Волинското клане. Парадоксално е, че днес знаем всичко за касапницата в Катинската гора, където през 1940 г. по нареждане на Сталин е избит елитът на полското офицерство. Но за Волинското клане сякаш е неудобно да се говори по политически съображения както преди, така и след 1989 г. Чак през 2003 г. парламентът на Украйна – Върховната рада, признава за случая. С големи усилия е ратифицирана съвместна украино-полска декларация, в която отговорността за събитията е прехвърлена на „украински въоръжени формирования“, без имената им да се упоменават изрично.

Може и да изглежда парадоксално, но във Волинските събития от 1943 г. едни срещу други воюват както националистически партизански отряди и гражданско население от двете страни, така и украински и полски полицейски части, които иначе са под командването на германските окупатори, формирани са и въоръжени от тях. Във все още дълбокия тил на Вермахта славяни се избиват помежду си за изумление на нацистите, които и без това ги считат за непълноценни народи. В различни селища следват още разправи почти до самия край на войната. През 1946 г. възстановените Полша и Украинска ССР разменят население. В самата Полша пък през 1947 г. се провежда операция „Висла“, при която над 100 хиляди останали украинци са разселени на запад и северозапад, с което на практика е изкоренена дейността на УПА в страната.

Историята е на път да се повтори! Налице е неонацистката групировка "Десен сектор" и националната гвардия на Украйна заедно със съмишлениците си от партиите "Свобода" и "Батьковщина", изповядващи идеологията на Степан Бандера. В наличие са и първите признаци на наближаващото ново етническо прочистване. Ето срещу какво основно се борят етническите руските опълченци в югоизточна Украйна. Ако на някой не му е съвсем ясно, кои са опълченците или така наречените "сепаратисти" и каква е тяхната цел - тук ще открие част от отговорите на тези въпроси.

Героизацията на УПА и нейните лидери – Степан Бандера и Роман Шухевич – предизвиква критика от страна на много ветерани от войната и политици, които обвиняват бандеровците в сътрудничество с нацистите. Но на украинската власт не я интересуват протестите на ветераните или притесненията на поляците, наследниците на националисти са приети от Европа и САЩ за демократи. По време на Втората Световна война много западни украинци влизат в състава на фашистката армия и днес техните наследници са най-ярките представители на украинската партия днешната УПА, "Свобода" и т.нар. "Десен сектор". Не се намери нито една "свободна" медия, която да съобщи, че партия "Свобода"в Украйна през 2012 година беше обявена за крайно-националистическа (фашистка) от ЕС, със свой централи в редица немски градове, с много крайни националистически поддръжници в Западна Украйна и Германия? Но когато започнаха протестите в Украйна през 2013 година партия "Свобода" се превърна в партньор на САЩ и ЕС, като про-украйнска, демократична организация и основен двигател на събитията от Евромайдана. Е това се казва политическо лицемерие - вчера ги заклеймиха за фашисти, днес са демократи!

Украинския еврейски комитет категорично счита „Свобода” за фашистка. Лидерът й Олег Тягнибок е в Топ 10 на класацията на правозащитния център „Визентал” за 20-те най-известни антисемити. Което не пречи на един от най-видните украински евреи – олигархът Игор Коломойски, втори по богатство в страната с лично богатство от 2 милиарда долара, да приема поста губернатор на Днепропетровска област от „революционната власт” в Киев с участието на „Свобода”. През 2012 г. Европейският парламент призовава демократичните партии във Върховната Рада да не взаимодействат и да не формират коалиции със „Свобода”. Както показаха последните събития, днес това е само лист хартия или, ако предпочитате – поредното смокиново листо на лицемерието в „обединена Европа”.

Войната за Украйна.

Източната част на днешна Украйна никога не е била част от Украйна. Стана такава при болшевиките, които трябваше да увеличат дела на пролетариата в Украйна за сметка на Донбас. Това беше единствената причина за преместването на тези райони в Украйна. Ето какво написа немския генерал Паул Рорбах, който в началото на ХХ век написа: "За да се елиминира опасността, която Германия среща в лицето на Русия, е необходимо напълно да се отдели украинска Русия от московска Русия". За немския генерал Украйна и Московия са Русия. Той говори за необходимостта от вътрешно разцепление. Но и Рорбах не е оригинален. Той развиваше идеята на немските политици от края на ХІХ век, в това число на Бисмарк, който предложи някои мерки за решаване на проблема и сочеше необходимостта от насъскване на Украйна срещу Русия "Трябва да култивираме сред украинците народ, чието съзнание да бъде променено до такава степен, че да мразят всичко руско".

Така че става дума за историческа психооперация и психологически саботаж, чиято цел е появата на русофобски славяни – орки, на служба на западния Саруман. Тя беше разработена в рамките на Проекта Галиция, от шпионските служби на Австро-Унгария и кайзерова Германия, наследени от службите на Третия Райх на Хитлер, а след това на ЦРУ и немската БНД.

Така стигаме до работата на шпионажа в полза на Четвъртия Райх на немците.

Първата оранжева революция в Киев през 2004 г. беше организирана от местните неолиберали. Онези, които стояха зад нея на Запад считаха, че ще е достатъчна за създаването на антируска Украйна, както успяха в Полша, Чехия, България. Но не беше. Заради това при сегашните събития се появи съюзът на неолибералите и неонацистите, т.е. неолибералите са фасадата на Запада. Неонацистите и шуровите групи са онези, които свалиха Янукович и сега тероризират Източна Украйна.

Съветваха Янукович да не си играе с огъня и с Тягнибок и да не му помага да развива своето движение. Идеята на Янукович беше проста – ще помагаме на Тягнибок, а при избори Изтокът, изплашен от него, ще гласува за Янукович. Но Западът използва тази ситуация за различни цели.

Появява се въпросът защо това се случва именно сега?

На първо място, Украйна е напълно изкуствена конструкция, която можеше да функционира нормално само в рамките на СССР. Въпреки че имаше шанс наред с Русия и Беларус да бъде единствената постсъветска държава, която да застане на собствените си крака, тя не можа. Украинската ССР беше важна за СССР. Но извън СССР Украйна не е способна да развитие. Украинските олигарси изяждаха постепенно наследството, оставено от СССР, но както са казвали римляните – "Съдбата не дава нищо вечно". И през 2013 г. това наследство беше изконсумирано напълно. Русия повече не можеше да ги спасява. Но това беше нежелателно за САЩ.

На второ място, след 2004 г. западните кукловоди мислеха, че Юшченко и Тимошенко ще могат да решат проблема. Но те не можаха. И Янукович дойде на власт. Но той играеше с американците, играеше и с Русия, и накрая загуби всичко.

Резултатът от тези 20 години е положителен за Запада. Те бяха много ангажирани в Украйна. И американците помпаха пари в различни неправителствени структури и организации, фасади на ЦРУ и други служби. През всички тези години в Украйна действаше и бандеровското подземие в сътрудничество с американските и немските шпионски агенции.

Кризата или по-точно гражданската война в Украйна има много аспекти, като всяка голяма ситуация. Много причини доведоха до сегашния взрив. Не става дума само за сблъсък между Русия и Запада. Действат и други фактори.

На първо място, всичко започна с конфликта вътре в украинската олигархична класа, така наречените украински бизнескланове. Още през 2013 г. се появиха прогнози, че през 2013 г. ще избухнат брутални конфликти между украинските олигарси. И това се случи.

Какво се разбира под кланове в Украйна.

Има няколко основни клана:

На първо място е Донецкият клан на Ринат Ахметов, чието богатство се оценява на 16 милиарда долара, и който действа предимно в минодобива и металургията на стомана. Този клан включва Борис Колесников, Клуеви, Юри Иванюшченко.

Вторият клан е кланът на семейство Янукович. Те контролират митниците, фермерството и инфраструктурата. Този клан е сравнително по-беден, но има силни позиции в администрацията. По времето на Янукович Украйна затъна напълно в кризата. Затъването започна още по времето на Кучма, Юшченко и Тимошенко. Янукович довърши започнатото от тях.

Интересно е да се проследи ръстът на украинската класа на милиардерите. През 2010 г. бяха 8 души, през 2011 г. – вече 21. Янукович действаше също в тази посока. Неговите основни спонсори бяха Ахметов и Дмитрий Фирташ. Имаше разделение на труда – Ахметов контролираше правителството, Фирташ – президентската администрация.

Следващият клан е на Фирташ, с РосУкренерго, производството на енергия и на химикали. Те са и основният партньор на глобалния клан на Ротшилд в Украйна. Един от основните съветници на Фирташ е Роберт Шелдън Джонс. Той е от групата на Ротшилд и от английската шпионска централа MI-6.

Следващата корпоративна група е Приват. Тя е най-интересната. Това е групата на циониста Игор Коломойски с лично богатство от около 3 милиарда долара. Негов партньор е Генадий Боголюбов. Коломойски е основният двигател на онова, което се случва в Украйна. Евреин, роден през 1963 г. Активно подпомага хасидистката група на Шабад, която не е секта, а движение. Стар приятел на Борис Березовски. Притежава 200 компании, контролира 40 процента от украинските медии. Притежава и футболните отбори Днипро, Днепропетровск, Арсенал – Киев и Апоел – Тел Авив. Вицепрезидент на футболната федерация на Украйна.

Информациите за връзките на Коломойски с международната организирана престъпност са стотици. Той е спонсор на Юшченко, Тимошенко и Кличко и на нациста Тягнибок. По този начин става спойката между ционизма и нацизма. По-точно евреите плащат на нацистите. Не е странно, че евреинът Коломойски действа заедно с нациста Тягнибок. Основната цел на Тягнибок е да накара руснаците и украинците да воюват помежду си.

Има още една група - на Виктор Пинчук. Той е племенник на Кучма. Хора на Пинчук са сегашният и.д. премиер Яценюк и Тигипко. Пинчук е тясно свързан с ЦРУ и MI-6.

За групата на оръжейната търговия, военните технологии и наркотрафика никой не иска да говори. Споменават се различни имена – Вадим Рабинович, гражданин на Израел, Украйна и Унгария, Сергей Максимов и семейство Деркач. Старият Деркач беше шеф на украинската държавна сигурност. Сега действа в оръжейната търговия.

Важна е историята, там са формулите за бъдещето, а те показват, че Великите сили решават (НЕ ЕДНОСТРАННО, а тайно се договарят), къде какво ще се дели, кое старо ще изчезна и какво нов ще се появи на карта на света. Когато няма тайна договорка или тя бъде нарушена - избухват големи войни. България винаги е замесена в тези големи войни, защото не е имала добра дипломация, която да участва в тайните международни договорки. Изключение прави Стамболов, който успява и плаща за това с живота си! Голямата политика е много е проста, но медийната пропаганда ни облъчва в друга посока, показва ни други истини, нарочно усложнява и манипулира информацията, представейки елементарни договорености, като сложни и компромисни проекти, решения и последствия!

Ескалацията на напрежението на Евро-Майдана от 20.02.2014 е конкретната причина за избухването на Украинската гражданска война. В този ден се окървави протеста със снайпери, снайперистите избиха невинни хора и мирната прозападна демонстрация се превърна в граждански конфликт. Който стреляше със тези снайпери на 24.02.2014, е знаел, че протеста ще прерасне в нещо по-голямо, ще се включат фашистките украински фракции и нажежената обстановка ще се взриви.

В Интернет, се появи запис, в който върховния представител на ЕС за външната политика Катрин Аштън и естонския външен министър Урмас Пает, за да обсъдят своите впечатления от ситуацията в Украйна. По време на разговора, Урмас Пает споменава, че снайперистите които са избивали хората на киевския евромайдан са били наети от лидерите на Майдана. В интервю Пает заяви, че всички има доказателства, че протестиращите и служителите на правоприлагащите органи убити същите снайперисти, т.е лидерите на Майдана, които се ползват с подкрепата на САЩ и ползват средства на непрвителствените американски организации, дават началото на гражданската война. По-късно по куршумите в жертвите този разговор е потвърден, защото украински криминалисти установяват, че с едно и също оръжие е стреляно по протестиращите и служителите на правоприлагащите органи. Дългата ръка на ЦРУ, чрез своето прикритие - неправителствените организации решава, че е време да радикализира тези протести и да си спретне една локална война, за която Путин ще е виновен.
https://www.youtube.com/watch?v=mp9xoIhmNt0

Определено става ясно, че т. нар. "стрелци", които убиха 14 полицаи, раниха още 85 и причиниха смъртта на 54 цивилни протестиращи са били 'агитатори' на трети страни. Много очевидци, включително и Янукович, и полицейски служители вярват, че тези чуждестранни елементи са били внедрени и носят отпечатъка на ЦРУ.

Спомнете си "смяната на режима" при Уго Чавес от 2002 г., когато той беше временно свален от длъжност, след като про- и анти-Чавес демонстрации бяха предизвикани от мистериозни стрелци в офис сгради. Това напомня и на сходните техники от началото на годината, когато легално избраното правителство на Николас Мадуро за малко да бъде свалено от размирици след протести за и против него.

В този случай 'Клането на Майдана' беше представено в западните медии като резултат на нестабилното, брутално, проруско правителство на Янукович. Може да си спомните, че той си отиде заедно със споразумението от 21 февруари, което беше сключено с опозиционни партии и чрез посредничеството на трима външни министри от ЕС, които искаха да се отърват от него като свикат предсрочни избори. На следващия ден обаче сделката беше безсмислена, тъй като добре въоръжени неонацистки радикали принудиха Янукович да напусне страната с повтарящи се опити за неговото покушение. Но на следващия ден прозападното правителство беше установено и веднага беше признато от САЩ (точно като при преврата срещу Чавес през 2002 г.).

Мръсната история се повтаря отново и отново, но трагичните последици от този преврат са, че Западът поддържа доминиращата история за "Руснаци в Крим", когато всъщност става въпрос за "Американци в Украйна". Истината все още не се казва на Запад. Вярвам обаче, че тя накрая ще излезе наяве на Запад и се надявам, че това ще спре бъдещата лудост.

Аз не подкрепям Виктор Янукович, той може би е най-корумпираният президент, който Украйна е имала. Но начинът, по който Янукович беше свален от власт – и въпреки че много от украинския народ го искаше извън властта, показва намесата на прозападна, трета страна, начело с Виктория Нюланд, Джон Маккейн, Американската агенция за международно развитие (USAID), Националната фондация за демокрация и т. н. Защо например при положение, че толкова много полицаи са убити и ранени, никой не провежда разследване при новото правителство?

Днес никой не говори за този запис - той не е опроверган като фалшив, но е потънал в забрава. Според руски медии телефонният разговор е изтекъл от Украинската служба за сигурност. Записа не опроверган и от 26.02.2014, два дена след като започна Гражданската Война в Украйна, която все още е наричана конфликт...